Кен Фоллетт - Прагът на вечността

След няколко минути Таня и Галина излязоха и двама от внуците заеха местата си край болничното легло.

Димка беше дошъл и се присъедини към групичката в коридора. Отведе Таня и Василий настрана и им заговори тихо.

— Препоръчах Ви за конференцията в Неапол — каза той на Василий.

— Благодаря Ви…

— Не ми благодарете. Не успях. Днес имах разговор с противния Евгений Филипов. Сега той отговаря за това и знае, че сте бил изпратен в Сибир за подривна дейност през 1961 година.

— Но Василий е реабилитиран! — протестира Таня.

— Филипов знае това. Заяви, че реабилитацията била една работа, а излизането зад граница — друга. Това не се обсъжда повече.

Димка докосна ръката на Таня.

— Съжалявам, сестро.

— Значи оставаме тук — заключи Таня.

Василий произнесе с горчивина:

— Едно листче на поетично четене преди четвърт век и все още ме наказват. Ние все си мислим, че страната ни се променя, но тя не се променя наистина.

— Също като леля Зоя и ние няма да видим външния свят — заключи Таня.

— Не се отказвайте — насърчи ги Димка.

Джаспър Мъри беше уволнен през есента на 1988 година.

Не се изненада. Атмосферата във Вашингтон бе различна. Президентът Рейгън оставаше популярен въпреки извършването на престъпления, много по-лоши от съборилите Никсън — финансиране на тероризъм в Никарагуа, размяна на оръжие за заложници с Иран, превръщане на жени и момичета в осакатени трупове по улиците на Бейрут. Изглеждаше вероятно сътрудникът на Рейгън, вицепрезидентът Джордж Х. У. Буш, да стане следващият президент. По някакъв начин — а Джаспър не можеше да проумее как номерът мина — хората, които застанаха срещу президента и го уловиха в измама и лъжа, вече не бяха герои, както през седемдесетте години, а ги смятаха за нелоялни и дори антиамерикански настроени.

Следователно Джаспър не бе шокиран, но беше дълбоко наранен. Беше постъпил на работа в Днес преди двадесет години и беше допринесъл то да стане високоуважавано новинарско предаване. Уволняването му приличаше на отрицание на жизненото му дело. Щедрата компенсация не облекчаваше болката.

Вероятно не биваше да пуска шегата за Рейгън в края на последното си предаване. След като съобщи на публиката, че напуска, той каза:

— И помнете: ако президентът ви каже, че вали дъжд и изглежда наистина искрен — за всеки случай погледнете през прозореца… просто за да бъдете сигурни.

Франк Линдеман позеленя.

Колегите му устроиха прощално празненство в Олд Ебит Грил, на което присъстваха повечето от влиятелните фигури във Вашингтон. Късно вечерта, облегнат на бара, Джаспър държа реч. Наранен, тъжен и предизвикателен, той каза:

— Аз обичам тази страна. Обикнах я при първото си идване тук, през 1963 година. Майка ми е избягала от нацистка Германия; останалите от семейството й не са успели. Първата стъпка на Хитлер е била да овладее пресата и да я подчини на правителството. Ленин е постъпил по същия начин.

Джаспър бе обърнал няколко чаши вино и като резултат беше малко по-откровен.

— Америка е свободна, понеже има непочтителни вестници и телевизионни предавания, за да излагат на показ и да засрамват президентите, които безчестят конституцията.

Той вдигна чаша.

— За свободната преса. За непочтителността. Бог да благослови Америка.

На следния ден Сузи Канън, винаги готова да рита падналия, пусна дълго и злобно представяне на Джаспър. Тя успяваше да внуши, че и службата му във Виетнам, и натурализацията като американски гражданин са били отчаяни опити за прикриване на злобна омраза към Съединените щати. Тя го обрисуваше и като безмилостен сексуален хищник, отнел Верина от Джордж Джейкс, точно както бил отмъкнал Иви Уилямс от Кам Дюър през шестдесетте.

Като резултат му беше трудно да си намери друга работа. След няколко седмици опити най-после друга телевизионна компания му предложи позиция като европейски кореспондент, базиран в Бон.

— Определено можеш да се справяш по-добре от това — изкоментира Верина. Нямаше време за губещи.

— Нито една телевизия няма да ме наеме като водещ.

Бяха във всекидневната късно вечерта, точно след като бяха изгледали новините, и щяха да се приготвят да си лягат.

— Германия? — попита Верина. — Това не е ли място за някой начинаещ в началото на кариерата му?

— Не е задължително да е така. Източна Европа е в състояние на буря. През следващата година или две от тази част на света могат да излязат някои интересни истории.