Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Черненко умираше откак бе станал ръководител — само преди тринадесет месеца. Сега се намираше в болница с цироза и емфизем. Цяла Москва с нетърпение очакваше края му. Наталия бе подкупила Андрей, санитар в болницата, да й се обади веднага при смъртта на Черненко. Тя окачи слушалката и го потвърди.

— Мъртъв е — произнесе тя.

Това беше мигът на надежда. За трети път в продължение на по-малко от три години бе умрял уморен, стар и консервативен водач. Още веднъж имаше шанс властта да бъде поета от нов, млад човек, който да превърне Съветския съюз в страната, в която Димка искаше Гриша и Катя да могат да живеят и да отглеждат внуците му. Тази надежда не бе осъществена на два пъти. Щеше ли да стане същото?

Димка бутна чинията си настрана.

— Трябва да действаме сега — обяви той. — Наследяването ще бъде определено в рамките на следващите няколко часа.

Наталия кимна в знак на съгласие.

— Единственото важно нещо е кой ще председателства следващото заседание на Политбюро — отбеляза тя.

Димка сметна, че тя има право. В Съветския съюз нещата вървяха така. Вземеше ли някой от съперниците преднина, никой не залагаше на друг от участниците в надбягването.

Михаил Горбачов беше втори секретар и следователно официален заместник на покойния. Назначаването му на това място обаче беше горещо оспорвано от старата гвардия, която искаше московското партийно началство Виктор Гришин — седемдесетгодишен и никакъв реформатор. Горбачов спечели избора само с един глас.

Димка и Наталия станаха от масата и отидоха в спалнята. Не искаха да го обсъждат пред децата. Димка застана до прозореца и загледа светлините на Москва. Наталия приседна на крайчеца на кревата. Нямаха много време.

Димка започна:

— Със смъртта на Черненко имаме десет членове на Политбюро, включително Горбачов и Гришин.

Членовете на Политбюро бяха най-висшият кръг на властта в СССР.

— По моя сметка се делят точно на две половини — Горбачов има четирима поддръжници, толкова има и Гришин.

— Само че не всички са в града — посочи Наталия. — Двама от хората на Гришин ги няма — Шчербицки е в Америка, а Кунаев — у дома в Казахстан, на пет часа със самолет.

— Няма го и един от хората на Горбачов — Воротников е в Югославия.

— Това ни дава мнозинство от трима на двама за следващите няколко часа.

— Горбачов трябва да свика заседание на пълните членове тази вечер. Ще предложа да обяви, че е за планирането на погребението. След като е свикал заседанието, той може да го председателства. А след като оглави това заседание, ще изглежда неизбежно да оглавява всички следващи заседания и после да стане ръководител.

Наталия се намръщи.

— Прав си, но искам да обърна внимание на следното. Не искам утре да долетят отсъствалите и да заявят, че всичко трябва да бъде обсъдено отново, понеже ги било нямало тук.

Димка помисли една минута.

— Не знам какво друго можем да направим — рече той.

Обади се на Горбачов от телефона в спалнята. Горбачов вече знаеше, че Черненко е мъртъв — и той имаше своите шпиони. Съгласи се с Димка, че трябва незабавно да свика заседание.

Димка и Наталия навлякоха тежките зимни палта и обуща и отидоха до Кремъл.

Час по-късно най-могъщите хора в Съветския съюз се събраха в залата на Президиума. Димка продължаваше да се тревожи. Групата на Горбачов се нуждаеше от удар, който неоспоримо да направи Горбачов водач.

Точно преди заседанието Горбачов изненада всички. Той приближи своя главен съперник Виктор Гришин и го заговори официално:

— Виктор Василиевич, бихте ли желали да председателствате това заседание?

Димка, достатъчно наблизо, за да чуе, беше смаян. Какво въобще вършеше Горбачов — признаваше се за победен?

Наталия, застанала до Димка, се усмихваше тържествуващо.

— Блестящо! — с тихо въодушевление произнесе тя. — Ако Гришин бъде предложен за председател, останалите ще гласуват срещу него. Това е лъжливо предложение, празна кутия за подаръци.

Гришин поразмисли и очевидно стигна до същото заключение.

— Не, другарю — отвърна той. — Вие трябва да председателствате заседанието.

Тогава Димка с нарастващо ликуване разбра, че Горбачов е затворил капан. След отказа на Гришин за него щеше да бъде трудно да промени мнението си и да поиска председателското място утре, когато поддръжниците му са дошли. Всяко предложение за издигането на Гришин за председател щеше да бъде посрещнато с възражението, че той вече е отхвърлил длъжността. Ако оспореше това възражение, щеше да изглежда непостоянен човек.