Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Негов гост беше Фредерик Биро, унгарски министър с прогресивни идеи. Беше с две или три години по-възрастен от Димка, но изглеждаше уплашен, седнал на канапето, когато помоли секретарката на Димка за чаша вода.

— Тук съм, за да бъда укоряван ли? — попита той с насилена усмивка.

— Защо питате?

— Аз съм един от хората, които смятат, че социализмът в Унгария е в безизходно положение. Това не е тайна.

— Нямам намерение да ви укорявам за това или за нещо друго.

— Тогава ще ме хвалите?

— И това не. Предполагам, че Вие и вашите приятели ще създадете новия унгарски режим при смъртта или оставката на Янош Кадар, и Ви желая успех, но не съм Ви повикал тук, за да Ви кажа това.

Биро остави водата си, без да я е опитал.

— Сега наистина съм уплашен.

— Нека Ви извадя от нещастието Ви. Приоритетът на Горбачов е да подобри съветската икономика чрез намаляване на военните разходи и производство на повече потребителски стоки.

— Чудесен план — предпазливо произнесе Биро. — Много хора биха желали да направят същото в Унгария.

— Единственият ни проблем е, че това не действа. Или, ако трябва да бъда точен, не действа достатъчно бързо, което е същото. Съветският съюз е разорен, банкрутирал, неплатежоспособен. Падащите цени на петрола са причината за сегашната криза, но дългосрочният проблем е осакатяващо лошото представяне на плановата икономика. Твърде силно е, за да бъде излекувано с отменяне на поръчки за ракети и с производство на повече джинси.

— Къде е отговорът?

— Ще спрем да ви субсидираме.

— Унгария?

— Всички източноевропейски държави. Вие никога не сте плащали за жизнения си стандарт. Ние го финансираме, като ви продаваме петрол и други суровини под пазарните цени, а купуваме некачествените ви стоки, които никой не иска.

— Вярно е, разбира се — съгласи се Биро. — Това обаче е единственият начин населението да бъде спокойно, а Комунистическата партия на власт. Ако жизненият им стандарт падне, няма да мине много време и те ще започнат да се питат защо са комунисти.

— Знам.

— Тогава какво се очаква да направим ние?

Димка преднамерено сви рамене.

— Това не е мой проблем, а ваш.

— Наш проблем? — невярващо попита Биро. — За какво говорите, по дяволите?

— Това значи, че вие трябва да намерите разрешението.

— Ами ако Кремъл не хареса постигнатото от нас разрешение?

— Няма значение — продължи Димка. — Сега сте самостоятелни.

Биро заговори презрително:

— Вие ми съобщавате, че четиридесет години съветска власт над Източна Европа приключват и че ще бъдем независими държави?

— Точно така.

Биро изгледа Димка продължително и тежко.

— Не Ви вярвам.

Таня и Василий отидоха в болницата, за да посетят леля й Зоя, физичката. Тя бе на седемдесет и четири и страдаше от рак на гърдата. Като генералска съпруга имаше отделна стая. Посетителите можеха да влизат по двама наведнъж, тъй че Таня и Василий чакаха отвън заедно с останалите членове на семейството.

След малко се показа чичо Володя, хванал за ръката тридесет и девет годишния си син Котя. Силен мъж с геройски военни подвизи, сега Володя беше безпомощен като дете, вървеше където му кажат и неспирно хлипаше в подгизнала от сълзи носна кърпичка. Бяха женени от четиридесет години.

Таня влезе с братовчедка си Галина, дъщерята на Володя и Зоя. Външността на леля й я ужаси. Дори и на шестдесет Зоя беше главозамайващо красива, но сега бе болезнено слаба, почти плешива и явно само на дни или часове от края. Както и да е, тя се люшкаше между съня и будното състояние и не изглеждаше да изпитва болка. Таня предположи, че е упоена с морфин.

— След войната Володя отиде в Америка, за да открие как са произвели бомбата от Хирошима — започна Зоя, недискретна под въздействието на лекарството. Таня обмисляше да й каже да не споделя повече, но реши, че тези тайни вече не са от значение за никого.

— Той се върна с каталог на Сиърс и Робък — продължи Зоя и се усмихна на спомена. — Беше пълен с хубави неща, които всеки американец можеше да си купи — рокли, колела, грамофонни плочи, топли детски дрехи, дори трактори за фермерите. Нямаше да го повярвам — щях да го приема за пропаганда — но Володя бе ходил там и знаеше, че е вярно. Оттогава все исках да отида в Америка, просто за да го видя. Просто да погледна това изобилие. Обаче вече не мисля, че ще стане.

Тя отново затвори очи.

— Няма значение — промърмори Зоя и сякаш отново заспа.