Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Беше от типа хора, с които Джордж се бореше вече десет години — грозен, дебел, сквернословен тъп бял расист.

Неговият град строеше летище с помощ от правителството. Но федералното финансиране трябваше да се получава от работодатели, които дават равни права. А в Министерството на правосъдието Мария беше научила, че на летището черни ще бъдат само носачите.

Обичайно Джордж получаваше такъв тип задачи.

Дени беше крайно снизходителен.

— Ние в Юга вършим нещата малко по-инак, Джордж — обясни той.

„Аз ли не знам, по дяволите“, рече си Джордж; „вие, разбойници, ми счупихте ръката преди единадесет години и продължава да ме боли адски в студено време“.

— Хората в Роут няма да имат вяра на летище, дето се управлява от цветнокожи — продължи Дени. — Ще ги е страх, че нещата не се правят както трябва, разбираш ли, от гледна точка на безопасността. Сигурен съм, че ме разбираш.

„Можеш да се обзаложиш, тъп расист такъв“.

— Старият Реншоу ми е добър приятел.

Джордж знаеше, че Реншоу не е приятел на Дени. Старшият партньор беше виждал този клиент само два пъти. Но Дени се надяваше да притесни Джордж. Ако се оплескаш, шефът ти адски ще се ядоса.

— Казва ми, че ти си най-подходящият човек във Вашингтон, който може да разкара Министерството на правосъдието от главата ми.

— Господин Реншоу е прав. Така е.

С Дени бяха дошли двама градски съветници и трима помощници, всичките бели. Сега те се отпуснаха с облекчение. Джордж ги беше уверил, че проблемът им може да се реши.

— И така — каза той. — Има два начина да го постигнем. Можем да идем в съда и да оспорим решението на Министерството на правосъдието. Те там не са много умни и можем да намерим пропуски в методологията им, грешки в докладите им и предубеденост. Делото ще е добро за моята фирма, понеже таксите ни са високи.

— Можем да платим — отвърна Дени. Летището явно беше изгоден проект.

— Има два проблема при воденето на дело — съобщи Джордж. — Първо, винаги има отлагания, а вие искате летището да бъде построено и да заработи възможно най-скоро. Второ, нито един адвокат не може с ръка на сърцето да ви каже какво ще реши съдът. Никога не се знае.

— Не и във Вашингтон — съгласи се Дени.

Явно съдилищата в Роут се отнасяха по-благосклонно към желанията на Дени.

— Друг вариант е да преговаряме — продължи Джордж.

— Какво ще изисква това?

— Поетапно включване на повече черни служители на всички нива.

— Обещай им всичко! — каза Дени.

— Те не са съвсем глупави и плащанията ще бъдат обвързани със съгласие.

— Какво ще поискат според теб?

— Министерството на правосъдието всъщност не го е грижа, стига да може да каже, че са довели до промяна. Но ще се съветват с организациите на черните във вашия град — Джордж хвърли поглед на досието на бюрото. — Този случай беше представен пред Министерството на правосъдието от Християните за равни права в Роут.

— Шибани комунисти — отвърна Дени.

— Министерството вероятно ще се съгласи на всеки компромис, който има одобрението на тази група. Така и те, и вие се махате от главата на Министерството.

Дени пламна.

— По-добре не ми казвай, че трябва да преговарям с проклетите Християни от Роут.

— Това е умният път, по който да поемете, ако искате проблемът ви да се реши бързо.

Дени настръхна.

— Но не се налага лично да се срещате с тях — продължи Джордж. — Всъщност бих Ви препоръчал въобще да не говорите с тях.

— А кой тогава ще преговаря?

— Аз — отговори Джордж. — Ще излетя утре.

Кметът се ухили.

— А понеже, разбираш ли, си такъв цвят, ще можеш да ги придумаш да отстъпят.

Джордж искаше да удуши тъпата гад.

— Не искам да ме разбирате неправилно, господин кмете, Дени искам да кажа. Ще трябва да направите някои истински промени. Моята работа е да се погрижа те да бъдат възможно най-безболезнени. Но Вие сте опитен политик и знаете колко са важни връзките с обществеността.

— Вярно.

— Ако тръгне приказка, че Християните в Роут отстъпват, това може да саботира цялата сделка. По-добре вие да подемете линията, че щедро сте направили някои малки отстъпки, до голяма степен противно на волята си, за да построите летището за доброто на вашия град.

— Схванах — рече Дени и намигна.

Без да съзнава, Дени се беше съгласил да прекрати една десетилетна практика и да наеме повече чернокожи на летището. Малка победа, но Джордж й се наслаждаваше. Дени обаче нямаше да е щастлив, ако не може да каже на себе си и на всички останали, че се е изхитрил. Навярно беше най-добре заблудата да продължи.