Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж смигна в отговор.

Докато делегацията от Мисисипи излизаше от кабинета, секретарката изгледа Джордж някак особено и му подаде ивица хартия.

Беше напечатано телефонно съобщение: „Утре в шест ще има молитвена среща в Презвитерианската цъква в «Барни Съркъл»“.

Погледът на секретарката говореше, че това е странен начин един влиятелен вашингтонски адвокат да прекарва часа за коктейли.

Джордж знаеше, че съобщението е от Мария.

Кам не хареса Тим Тедър. Тедър беше облечен в костюм за сафари, а косата му беше подстригана по войнишки. Нямаше бакенбарди по време, когато почти всеки имаше. Кам усещаше, че Тедър е кибритлия. Той видимо се наслаждаваше на всичко потайно. Кам се питаше какво ли би казал Тедър, ако от него поискат да убие Джаспър Мъри, наместо само да го подслушва.

Тедър нямаше скрупули относно нарушаването на закона, но беше навикнал да работи с правителството, и след двадесет и четири часа се появи в кабинета на Кам с написан план и бюджет.

Планът предвиждаше трима души да наблюдават жилището на Джаспър Мъри в продължение на два дни, за да установят навиците му. После щяха да влязат, когато знаеха, че е безопасно, и да поставят предавател в телефона му. Щяха да сложат и магнетофон наблизо, може би на покрива на сградата, в кутия с надпис „50 000 волта — не пипай“, за да не я провери някой. После щяха да сменят лентите всяко денонощие в продължение на месец, а Тедър щеше да предоставя транскрипции на всички разговори.

Цената на всичко това беше пет хиляди долара. Кам щеше да вземе парите от черния фонд на КПП.

Кам отнесе предложението на Ерлихман с ясното съзнание, че преминава една граница. Никога през живота си не бе извършил нищо престъпно. А сега щеше да стане съучастник в проникване с взлом. Беше необходимо: изтичането на информация трябваше да спре, а и президентът каза: „Пет пари не давам как ще се направи“. Все пак, на Камерън не му беше приятно. Скачаше от трамплин в тъмното и не виждаше водата долу.

Джон Ерлихман написа „Е“ в квадратчето за одобрение.

После добави притеснена бележчица: „Ако се извърши с уверението ви, че не е проследимо“.

Кам знаеше какво значи това.

Ако всичко се оплескаше, вината щеше да падне върху него.

Джордж излезе от кабинета си в пет и половина и отиде с колата в „Барни Съркъл“, евтин квартал източно от Капитолия. Църквата беше съборетина, а парцелът й беше ограден от висока телена ограда. Вътре редовете корави столове бяха заети до половина. Всички богомолци бяха черни, предимно жени. Добро място за тайна среща — тук един агент на ФБР щеше да бие на очи като фъшкия на покривка за маса.

Една от жените се обърна и Джордж позна Мария. Седна до нея.

— Какво става? — прошепна той. — Какво е толкова спешно?

Тя вдигна показалец пред устните си.

— После.

Той се усмихна криво. Налагаше се да изтърпи цял час молитви. Е, сигурно щеше да е от полза за душата му.

Джордж с удоволствие се включи в този шпионски кроеж с Мария. Работата във Фосет Реншоу не задоволяваше страстта му за справедливост. Той помагаше на каузата за равенство на чернокожите, но стъпка по стъпка, бавно. Вече беше на тридесет и шест, достатъчно възрастен да знае, че младежките мечти за по-добър свят рядко се изпълняват, ала все пак мислеше, че трябва да е способен на нещо повече от това още няколко черни да бъдат взети на работа в летището в Роут.

Влезе пастор в расо и започна с импровизирана проповед, която трая десетина-петнадесет минути. После прикани паството да поседи в мълчание и всеки лично да поговори с Бог.

— Ще се радваме да чуем гласа на всеки, който е подтикнат от Светия Дух да сподели молитвите си с нас. Съгласно с учението на Апостол Павел, жените запазват мълчание в църквата.

Джордж побутна Мария, понеже знаеше, че тя ще настръхне от този богоугоден сексизъм.

Майката на Джордж обожаваше Мария. Той подозираше, че Джаки мисли, че ако се беше родила едно поколение по-късно, щеше да е като нея. Можеше да получи добро образование и влиятелна служба, и черна рокля с наниз перли.

По време на молитвите мислите на Джордж се отнесоха към Верина. Беше изчезнала сред членовете на Черните пантери. Щеше му се да вярва, че е отговорна за по-човешката страна на тяхната мисия, например приготвянето на безплатна закуска за учениците в града, чиито майки бяха заети рано сутрин да чистят офисите на белите. Но доколкото я познаваше, тя би могла със същата леснина и да обира банки.