Мат Бомонт - Е.

"Ваша светлост, как може да говорите така в Божия дом!", ахнала ужасена монахинята.

"Не ме разбрахте, майко игуменко, обяснил епископът. Така се казва рибата."

Успокоена, игуменката се заела да я опече. След малко най-неочаквано (какъвто навик има) пристигнал папата. Зарадван, епископът го поканил на вечеря.

Седнали на масата и папата произнесъл молитвата. После игуменката донесла рибата на най-хубавия сребърен поднос. Тримата жадно зачакали мнението на Божия глашатай на земята.

"Хубава риба!", отбелязал впечатленият църковен глава.

"Да, ваше светейшество. Аз хванах тоя шибаняк", рекъл сияещ свещеникът.

"Аз пък го почистих тоя шибаняк", добавил епископът.

"А аз сготвих шибаняка", не останала по-назад и игуменката.

Папата се облегнал назад и ги изгледал. После стъпил здраво на земята, изпърдял се мощно и казал: „Бива си ви, шибаняци!“

Дейвид Крътън — 12.01.2000 г., 16:03 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: къде е Хариет?

Звъннах й, но не вдигна. Щом се върнеш на бюрото си, намери я. Кажи й, че трябва да обсъдим спешни юридически въпроси.

Найджъл Годли — 12.01.2000 г., 16:07 ч.

До: Лиам О’Кийф

Копие:

Относно: шега

Като редовен черковник, подобно на много други колеги съм жестоко обиден от нетактичната ти и несъобразителна шега.

А що се отнася до това, дали е истинска история, знам със сигурност, че програмата на папата е претоварена, а и тъй като винаги трябва да се движи с охрана, той не може да прави неочаквани визити. Нито за миг не се хванах.

Зоуи Кларк — 12.01.2000 г., 16:10 ч.

До: Дейвид Крътън

Копие:

Относно: къде е Хариет?

В заседателната зала на някаква видеоконференция. Не може да бъде обезпокоявана. Ще й предам, щом излезе.

Макс Грегъри/ max_gregory@huntermcpheepartners.co.uk — 12.01.2000 г., 16:14 ч.

До: Дейвид Крътън / david_crutton@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: ЛЮБОВ

Дейвид, радвам се, че се видяхме, макар и в труден момент. След като си тръгна, имах възможност да консолидирам мислите си, но е по-добре да ги изложа в писмен вид.

Както ти казах, засега нямаш друг избор, освен да седиш и да чакаш. Никой съд не би издал заповед срещу „Сън“ да не публикува историята. Тъй като може да бъдат повдигнати обвинения, случаят безспорно е от обществен интерес.

На този етап е правилно да не се разграничаваш от ЛЮБОВ, но не бива и да се обвързваш твърде тясно. Когато историята се разчуе, последствията вероятно ще доведат до окопна война.

Ако г-жа Хънифорд реши да подаде граждански иск, то той едва ли ще бъде насочен срещу „Милър-Шанкс“, тъй като служителите й нямат пряка намеса в предполагаемото деяние.

Предлагам до излизането на „Сън“ да наложиш пълно мълчание, докато не прегледаме всяка дума, запетая и двоеточие в статията. Чак тогава ще разберем какво е положението.

Ще дойда в агенцията веднага след балета, въоръжен с първите броеве — някъде към 23 ч. Ако имаш въпроси или се появи нещо ново, непременно се обади — знаеш всичките ми телефони. Рискувайки да си навлека гнева на Дарси Бъсъл 124 124 Примабалерина на Кралския балет (1969 —). — Б.пр. , няма да изключа мобилния си.

Бих искал да се възползвам от възможността още веднъж да ти благодаря за грижите, които положи за Джеймс. Когато се видим, той само те хвали. Очарован е от своя мъдър и доброжелателен учител.

С най-добри пожелания:

Мелинда Шеридан/ melinda_sheridan@millershanks-london.co.uk — 12.01.2000 г., 16:24 ч. (20:24 ч. местно)

До: Хариет Грийнбаум / harriet_greenbaum@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: новини за ЛЮБОВ

Значи, Дейвид те е определил за кризисен координатор? Все на теб се падат хубавите задачки! Късметлийка! Изпращам ти първия си официален доклад, да го сдъвчеш, да го изплюеш и да правиш с него каквото поискаш. Предварително се извинявам за отклоненията — знаеш ме каква съм.

Първо си поставих за цел да открия Хънифорд и да й предложа нужните репарации. Заварих я във ваната и подходих предпазливо. По разбираеми причини тя беше настроена враждебно и като за начало, аз се пошегувах с нелепата прилика, която всички намират помежду ни. Това леко я умилостиви и ми даде възможност да оправдая глупавото държане на Франк Синтън с обяснението, че той чисто и просто се е припознал. Казах й, че е покрусен от чувство за вина и че в момента го убеждават да слезе от парапета на хотела (лукава, но необходима лъжа). Хънифорд се хвана и обеща да не повдига обвинения срещу него, ако й се извини писмено и бъде екстрадиран незабавно.