Станислав Говорухин - Великата криминална революция

По време на полета ни хранеха обилно. Както твърдяха, с кокошка. На мен ми се падна крилце от неизвестна птица, умряла още преди моето раждане. Пресметнах стойността на обеда и изпаднах в изумление: 672 рубли при цена на билета от 352 хиляди. Русия наистина има две вечни беди: глупаците и пътищата. Включително и авиационните…

А всъщност самолетът повече напомняше за летящ супермаркет. По пътечката с честотата на вагонетка се движеше количка, съпровождана от стюардеса, а на нея каквото ти душа иска: от червило до вечерни парижки тоалети китайско производство. Лично аз си купих бутилка „Смирновка“. Е, наистина изпод рафта. Интересно, къде ли му е „рафтът“ на самолета?

Но да се върнем в Ягодное, още повече че аз съм тук.

Не изплащат заплата и на местните жители (последната е била за октомври). Разплащането с населението става така: за сметка на очакваната заплата по ведомостта се отпускат продукти, населението ги носи в магазина и там ги продава на по-ниска цена, като получава по този начин налични пари.

Всичко това би било смешно, ако не беше толкова тъжно. Напомня нещо: войната ли, блокадата или лагерната Колима…

Ние пристигнахме в Колима с конкретен проект от нашата „кантора“: да вземем находище за добив на злато. Е да, в Колима има злато. Много злато. Има сребро и волфрам. По принцип на всеки метър от колимската земя има огромни залежи от полезни изкопаеми и преди всичко от скъпи метали. Начаса вземай колкото искаш. Но не излезе така. Оказва се, че най-неизгодното производство днес е добивът на злато. Повтарям: на злато! При колосални инвестиции максималната рентабилност е 10–15 процента. В идеалния случай. Без да се отчита стремителният процес на инфлацията и забавянето на разплащането на държавата със златодобивните предприятия минимум с 3–4 месеца, което практически свежда печалбата до нула. И отгоре на всичко Магадан го притискат с данък върху печалбата от тридесет и два процента, въпреки всички закони на Руската федерация, според които предприятието производител не се облага с данъци върху печалбата през първите две години.

Но колко свободно и независимо се чувстват тук американците! Колко привична за слуха на колимчани е напевната английска реч, а управлението „Северовостокзолото“ все повече и повече напомня департамент на щата Аляска! Всичко това е напълно закономерно. На американците в Колима (впрочем, както и навсякъде) им се дава зелена улица. И мисля, че не само на тях. Ако на руските предприемачи се продават лицензи за находища с максимално съдържание от 3 грама злато на кубик руда, на американците се дават рудни залежи с приблизително съдържание от 75 грама на кубик. Мотивирайки се с това, че за разработка на рудните находища са нужни огромни валутни инвестиции.

Но работата не е в това. Просто ние сме временно в своята страна, а те са завинаги.

Те тук вече и храм построиха. На адвентистите от Седмия ден. Солиден храм. И безплатен стоматологичен кабинет към храма откриха за най-постоянните богомолци. Чудесни момчета са все пак те, американците!

Построят ли някъде американски храм — започва постепенно изселване на местното население, но с добре оправени зъби.

Заплатата в Колима е същата като в Москва, но цените са 2–3 пъти по-високи. А освен това във въздуха витае и проект за премахване на незначителните и бездруго северни привилегии, надбавки и коефициенти. Ами то си е правилно: защо са им на американците нашите надбавки. Не можеш и на материка да отидеш: тристайно жилище в Магадан струва средно 10 милиона рубли. В Москва за такива пари и стая не можеш да купиш. Нови жилища не се строят. Една трета от Колима е с бараки още от онези отколешни времена. А и те постепенно си отиват след своите някогашни строители.

Хората са страшно потиснати. Никой в нищо не вярва. Нито на правителството, нито на Държавната дума. Особено на последната. С относително доверие се ползва Жириновски. Едва тук можах да разбера феномена на неговата популярност — в неговия шизофреничен оптимизъм е онази надежда, която, както е известно, умира последна. Няма друго на какво повече да се вярва.

Татко, ние рядко си пишем — всеки е страшно зает. Преди всичко ти писах като на длъжностно лице. Ами ако ли пък направите нещо? Например ти, твоята партия и част от Думата се опитате да помогнете на Колима, на хората, да обясните на правителството, че когато става нерентабилна златодобивната промишленост, а хората, които добиват злато, са на границата на оцеляването, повече няма накъде. Е, няма Жириновски да завладява този край, нали, с известните на всички методи.