Станислав Говорухин - Великата криминална революция

4 октомври, горящият парламент… Ето това погуби всички пресмятания. За едни — за щастие, а за други — за съжаление.

Месец преди изборите техните резултати вече можеха да се предвидят. Онези, които пътуваха из страната и се срещаха с избирателите — те виждаха. Виждаха как се беше променил народът, как се беше сплотил в обща ненавист към убийците. Не го виждаха само те самите. Така и не можаха да разберат нищо нито за страната си, нито за народа си. Техните социолози две седмици преди изборите още продължаваха да публикуват прогнози: в Москва „Избор на Русия“ ще получи 37 процента, в Санкт Петербург — 38, в Мухосранск — над 50. През нощта на 12 срещу 13 декември устроиха в Кремъл пищно телевизионно шоу — политически бал. С чаши шампанско в ръце се втренчиха в таблото — сега на него ще се появят победните цифри.

Но още първите резултати от изборите (в Далечния изток и Сибир) ги доведоха до състояние на шок. Телевизията предаде добре този момент — изплашените объркани очи, вперени в електрическото табло. Един от идеолозите, пиян до козирката (рано беше започнал да празнува победата), се изкачи, клатушкайки се, на сцената и като се държеше за микрофона, за да не падне, извика на цялата страна: „Русия, ти си се побъркала!“.

Аха, Русия се била побъркала, а ти, който командваше на своите оръдия „Огън!“, не си ли се побъркал? Та нали тъкмо ти и такива като тебе, „художници“, изкомандвахте: „Огън по парламента!“. Нали вие призовахте президента към решителни действия срещу парламента, вие го съветвахте: „Бийте с канделабри по главите идеологическите противници!“. Един известен писател в момента, когато танковете и бронетранспортьорите вече потегляха към бойните позиции, викаше с пяна на устата от екрана на телевизора: „Смачкайте я тая гад!“. Радио „Русия“ крещеше: „Измет, сган, убийци, озверели отрепки…“. Всичко това е за онези, които като добитък в кланица бяха натикани в Останкино и в Белия дом. Някаква дама беше споделила в един вестник с многохиляден тираж съкровено: „Те (защитниците на парламента) действително са виновни за това, че ни накараха да ги убиваме“. Сатана с пола!

Русия не се е побъркала, тя само идва на себе си след лош сън.

Хората още не са отворили очите си, не са се отърсили още напълно от замайването, а вече им крещят: „Всички на избори!“. „Защо? Кому е нужно това бързане? Дайте ни поне Конституцията да прочетем!“ „Не! Бегом на избори!“

В бързината те предпочетоха онзи, който им се стори антипод на властта, онзи, който им обеща на втория ден да установи справедливост, да накаже виновните, да нахрани гладните и да излекува болните. Какво пък, толкова по-трудно ще бъде на този човек да излъже народа за втори път, когато стане ясно, че нищо от това той не е могъл, не е направил и не е искал да направи.

Русия не се е побъркала, а зави от болка. Тя цялата сега е една кървяща рана. И тази рана няма да зарасне, ако не бъде очистена от гнойта.

„Ние предотвратихме гражданската война!“ — оправдават се сега убийците. Не, кръвта никога не е спирала войната, напротив — кръвта търси отмъщение.

Кръвта разедини хората. Сега всеки, преди да поздрави, се вглежда в другия: „Що за човек е? От кой лагер е?“.

И това се нарича да предотвратиш гражданската война?

Изминаха два месеца, откакто Русия има нов парламент. В очите на целия свят тя отново е демократична страна.

Депутатите от Съвета на федерацията и от Държавната дума не са си виждали очите. В Москва няма място, където би било възможно да се съберат заедно. Но как така? Отдавна няма нито райком, нито горкоми, нито обкоми, нито ЦК на партията, нито ЦК на комсомола, нито съюзни министерства, а навсякъде чиновниците си седят. Колко ли костват те на данъкоплатците?

Ремонтираното здание на разрушения парламент беше дадено на правителството в момент, когато обкръжението на президента усети, че новият парламент вероятно няма да бъде удобен и сговорчив, както се предполагаше. Сега там е правителството. А „пред очите кървави деца“. Не, не, сенките на убитите няма да им се явяват. Те са материалисти.

Държавната дума я настаниха в зданието на кметството. То 20 години е без ремонт и дори след пожара не навсякъде са поставени прозорци. Влизах в една стая, за да направя снимка за удостоверение. Температурата тук бе минус 18 градуса по фаренхайт. А и по Целзий не е по-топло: служителите работят с кожуси. По всички етажи на зданието има фирми, които не се канят да освобождават помещенията.