Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Политиците от „Избор на Русия“ трябва да носят на ръце Жириновски — колко само направи за тях! А те, виждаш ли, се отнасят с пренебрежение към него, поздравяват го презрително. Зад него, виждаш ли, е простолюдието.

Ала ако това простолюдие не беше гласувало за новата Конституция, къде ли щяхте да сте вие сега? Щяхте да живеете по старата. И трябваше да направите рокада в Лефортово…

Сложен човек е Жириновски. Но не дотам, че да не го разбереш. А разбереш ли го, става ясно, че не е чак и толкова сложен.

Позицията на този човек е такава: не бива да се пречи на тази власт да върви по избрания от нея път, защото тази власт е бездарна, а пътят — гибелен; колкото по-скоро те стигнат до края на пропастта и паднат в нея, толкова по-добре, толкова по-бързо народът ще протегне ръце към мене: „Измъкни ни оттук!“.

С една дума, позицията на Жириновски е: колкото по-зле, толкова по-добре. Към подобна линия се придържаха болшевиките през 1917 година. И дойдоха на власт.

Аз вече не говоря за това, че да се съдейства за удължаване на страданията на народа е безнравствено. Но, казват, политиката е мръсна работа — нравствените съображения не се вземат предвид. Тогава нека прибегнем към грубата логика.

Сметката на Жириновски е съвършено невярна. Властта, която той в душата си презира, е болшевишка: едва ли някой ще може да й преметне с такава проста хитрост. Какво е партията на Зюганов — те дори сами признават, че учението на господата Маркс и Ленин за тях не е определящо. Тази партия отдавна трябваше да бъде наречена партия на социалната справедливост. Истинските болшевики останаха само в Кремъл. Стопроцентови болшевики-ленинци. Но още по-страшно е, че са и върколаци! И моралът им, а по-точно липсата на всякакъв морал (на 4 октомври те престъпиха основните нравствени закони, върху които се гради човешкото общество), и методите им са чисто болшевишки. „Нека 90 процента от руския народ загине, но десет процента трябва да доживеят до щастливото бъдеще (сега вече капиталистическо)“ — ето я ленинската мисъл. Некрофили! Какво ги засягат страданията на народа, щом има велика цел: „Да построим капитализма за една петилетка!“.

Надеждите на Жириновски, че властта сама ще падне в ръцете му, са абсолютно неоснователни. Сега властта се отнася снизходително към него, той й е нужен, за нея е важно да запази колкото е възможно по-дълго „заплахата от Жириновски“, а после… После, преди изборите, просто ще го забранят като непотребен — той си свърши работата.

А най-вероятно е изобщо да няма избори. Как се прави това вече знаем. Когато, да речем, в края на 1995 година ни обявят, че няма да има избори, никой няма да гъкне. Тогава вече властта ще бъде също толкова силна, колкото беше властта на болшевиките в началото на тридесетте години, преди репресиите.

Е, нима не виждаме къде отива цялата й енергия? Само за укрепване на собствените позиции. Тя сега е толкова силна, че може да прави каквото си иска (дори да създава концлагери). Тя подчини съдебната власт, тя изобщо не зачита парламента (направи го не само безправен, но и безгласен), тя създава мобилни воински подразделения, подчинени непосредствено на президента (за борба с какъв външен враг?), тя разгонва ненадеждните ведомства…

Така на 21 декември миналата година беше разгонено Министерството на сигурността. Разгонено беше не защото там са „наследници на НКВД“. Наследниците на НКВД са живи и процъфтяват. Те всички отидоха да охраняват фирми. През тези години бившето КГБ като че ли се самоочисти.

Странни метаморфози станаха с това ведомство. Колко беди на народа донесе то! Но минаха години и изведнъж стана ясно, че КГБ е най-малко корумпираната организация от всички силови министерства. През тази година, когато работех над филма, общувах много със сътрудниците от това ведомство — и с младежта, и с по-възрастните. Честни и предани на родината хора.

Затова ги и разгониха. Октомврийските събития показаха, че сътрудниците от сигурността няма да тръгнат срещу народа и няма да изпълняват престъпни заповеди.

(Аз вече говорих, че подразделенията на КГБ — „Алфа“ и „Вимпел“, се държаха най-достойно при щурма на Белия дом. Достатъчна причина, за да бъдат разформирани тези подразделения.)

При това Министерството на сигурността беше ликвидирано в момента, когато то почти напълно премина към борба с най-тежката и нанасяща най-голяма вреда на страната престъпност — икономическата.

Политиците, които градят плановете си в очакване на близка катастрофа, много грешат. Никаква катастрофа няма да има и никакви катаклизми не се предвиждат.