Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Няма що, президентът постъпи правилно. Всяка жаба трябва да си знае гьола. На Думата й беше посочено мястото. За да знае народът: той, президентът, плюе на Думата, никакъв парламент не може на него да му казва какво да прави.

Думата няма ни помещение, ни бюджет, ни автомобилен парк, нито дори малка стаичка с телефон, където може да работи член на парламента. А в същото време в средствата за масова информация е истинска истерия по повод привилегиите на депутатите. Говори се и за огромни заплати, и за петима помощници (засега поне никой няма дори и един), и за квартири (досега не е дадена нито на един от пристигналите от другаде), и за това, че всеки има персонална кола…

Начините за дискредитиране на парламента са си все същите, примитивни до немай-къде (но действат!), и целта е все една и съща — да се предизвикат сред народа лоши чувства, та той да стигне до логичния извод: „А за какъв дявол й е на Русия парламент?“.

Бих искал да помоля своя читател да бъде внимателен при съприкосновение с днешните вестници и с телевизията. Не се хващайте на евтини приказки! Колкото и лош да е този парламент (а той съвсем не е по-лош от предишния), колкото и скъпо да струва (а той засега не струва нищо), все едно цената му няма да е голяма, понеже парламентът е единственият гарант на демокрацията в нашата страна, камък на пътя, скала — взривиш ли я, гръмнеш ли я с оръдия… и пътят към личната диктатура, към авторитарния режим, към позорното колониално бъдеще ще бъде отворен.

Трудно е сега да се каже определено каква е Държавната дума? Различна е. И тя е разцепена на два лагера — и нея, както и цяла Русия, я разедини кръвта.

Трудно е да се приеме каквото и да е сериозно решение, винаги ще се намерят достатъчен брой гласове от едната или от другата страна, за да го блокират. По същество всичко зависи от Жириновски, от неговата фракция. На чиято страна застане при обсъждането на въпроса, тя ще победи.

Жириновски е владетелят на Думата. И го е доказвал неведнъж. Да речем, обсъжда се въпросът за създаването на комисия за разследване на октомврийските събития. Е, „Избор на Русия“ естествено е против разследването на причините и обстоятелствата на трагедията. Позицията е разбираема и обяснима. Обаче Жириновски? Събра гласовете на привържениците на Руцкой, обеща бързо да проучи всичко и да отговори на народа на всички въпроси… Но именно неговата фракция провали първите два опита. Едва на третия път, след дълги увещания на Владимир Волфович в кулоарите Думата успя да прокара този въпрос. Като най-важен. Следствието, което води Прокуратурата, няма да може да отговори на нито един от главните въпроси, които измъчват народа на Русия: Каква е политическата подплата на събитията? Какви са мащабите на трагедията? Как реагира страната на тези събития? Проличава ли ролята на Запада и западните специални служби (въпросът не е лишен от смисъл)? Каква е ролята на бойните отряди на криминалните структури? И така нататък, и така нататък… Въпросите са големи и малки и няма отговор на всички.

Сега вече няма и да има. Наложи се комисията да бъде пожертвана — размениха я срещу амнистията на политическите затворници. Именно страхът пред разследването на причините и обстоятелствата за октомврийските събития застави дори някои привърженици на президента да гласуват за амнистията.

Сега, когато Законът за амнистията влезе в сила, в средствата за пропаганда се вдигна шумотевица: „Пуснали са виновниците за октомврийската трагедия! Сега ще има отново гражданска война…“.

Виновниците за кървавата сеч изобщо не влязоха в затвора. Виновниците се оказаха победители, а победителите, както е известно, не ги съдят.

Що се отнася до анпиловци, те, разбира се, отново ще излязат по улиците и отново ще работят за президента — ще опорочават правото дело. Като гледат тези хора, които искат само връщане назад, към комунистическото минало, здравомислещите граждани ще се отвръщат и ще се кръстят: „Да вървят по дяволите! По-добре тогава Гайдар и Елцин“.

Лично аз смятам, че Анпилов и такива като Анпилов нанасят не по-малка вреда, отколкото нечистите ръце на реформаторите. И какво тогава? Него не можеш да го промениш — такъв му е кръгозорът. За това не вкарват в затвора. Друга вина той няма, освен тази, която беше формулирала „интелигентната дама“: „Вие наистина сте виновни за това, че ни накарахте да ви убиваме“.

„А генерал Макашов? — ще ме попитат. — Нима той не е виновен?“