Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Кой е казал, че в края на пътя, по който сега вървим, има пропаст? Как кой? Ами аз го казах — в тази книга, в нейната първа част. „Като слепци, водени от сляп водач, ние вървим право към пропастта.“ Това беше казано преди 4 месеца. Светът през това време се промени, за много неща ни се отвориха очите, промених се и аз самият, и моето виждане за бъдещето. Така става. Още Толстой казва: „Човек е длъжен да си променя убежденията, да се стреми към по-добри“.

Съмнявам се, че моите убеждения са се изменили в по-добра насока, но сега аз не бих написал това. За много неща, повтарям, очите ми се отвориха.

Не, не ни водят слепи водачи, а виждащи, опитни и добре познаващи пътя. И отпред не ни очаква пропаст, а напълно уютна, приспособена за живеене долина. В нея може да се живее напълно сносно. Там има и „сникърси“ в магазините, и пепси — направо да се залееш. Там има необходимия минимум за човешко съществуване. Дори ще има и някакво изкуство; е и какво, какво като е американизирано — кой от тези, които ще живеят там (обществото се подмладява), ще помни, че е имало такава велика духовна страна — Русия?

Тази долина се нарича колония.

Реформите успяха. Страната вече работи в режим на колония. Отказахме се от културата, науката и високите технологии, развиваме само суровинните области; вече нямаме надеждна отбрана, а в страната добре живее само онзи, който краде или който се е поставил в услуга на чужденците (всяко изключение само потвърждава правилото). Английският у нас сега е втори държавен език, доларът — национална валута, а тенисът — първият вид спорт. („А какво имате против тениса? — ще попита някой. — Да не сте ретроградни?“ А бе нищо против нямам — забележителен спорт е. Само че ми се струва странно: докато бях партократ, бях волейболист, боядисах се като демократ — станах тенисист. А всъщност отговорът е прост: тенисът е спортът на господарите. Ами ако изведнъж ме повикат?…)

Е, и така нататък. Всички белези на колонията са налице.

Израсна нахална класа на компрадорска буржоазия, надеждно защитена от собствени бойни отряди. Армията и милицията вече са ориентирани към борба с вътрешния враг.

Разбира се, още ще има някакви народни протести. Но ще ги потушат бързо, не се съмнявайте.

Интелигенцията — не проституиращата, а онази, която действително е съвестта на народа, трябва да се готви за репресии.

Ето така загина — при тежко раждане — демокрацията в Русия.

Нашият син ни изпрати писмо. От Колима. С жена ми се шегуваме: „Серьожа отиде на разузнаване. Преди да ме преместят там“.

Исках да предложа на читателя някой и друг цитат от този опус, но после си помислих: не, писмото трябва да се приведе цялото:

Татко мили, здравей!

Ето вече месец, откакто съм в Колима. Дали ще се измъкна оттук — кой знае? Селището Ягодное, в което се намирам, е напълно размразено. Канализацията също е размразена и затова външният вид на селището буди най-неприятни усещания, но тук естетизмът е излишен. Леглото ми е от лявата страна на кюмбето в двустайната „хрушчовка“ на един механик от местния МОК (миннообогатителен комбинат). Отдясно живее самият механик.

Днес докараха вода и ние успяхме да вземем по една кофа. Така че не е изключена възможността да се поизкъпем и изперем. Понякога нощем сънувам топла супа, но все по-рядко и по-рядко.

Спим така: обграждаме кюмбето с тухли, а през нощта нагретите тухли слагаме върху одеялото — тухлите дълго пазят топлината. Навън е минус 54 градуса.

Практически всички деца са евакуирани на материка. През първите дни на размразяването, докато се организира серийно производство на кюмбета, измряха много хора — преди всичко старци и деца, следвайки печалната традиция на нашето смутно време.

Из Колима като сенки бродят мрачни златодобивници — скоро ще започне новият сезон за промиване, а държавата още не си е уредила с тях сметките за миналия. За тях би било най-добре да си идат в къщи, но билетът!… Билетът от Магадан до Москва струва 352 хиляди. От Ягодное до Магадан е 42 хиляди. Така че само пътят ще им излезе половин месечна заплата, която те и досега не са получили.

Между другото — за Аерофлот. Четири денонощия чакахме да излетим от Москва за Магадан. Официалната версия беше, че липсвало гориво. Всъщност всичко е по-просто: набираха пътници. В резултат пътниците от четири рейса летяха наведнъж. Пред самолета, естествено, имаше тъпканица и вълнения. Стълбата се сгромоляса. За щастие не пострада никой.