Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Гледах хората наоколо и си мислех: защо не си отиват? Дори и тук, в парка, всеки може да бъде поразен от куршум…

22 часа и 15 минути. Към парка приближиха бронетранспортьори; хората върху бронята викат през силен репродуктор: «Получихме заповед от върховния главнокомандващ (Елцин) да стреляме на месо. След няколко секунди откриваме огън».

Помислих си: «Ами те отдавна вече стрелят, какво още остава?». И видях как стоманените машини се понесоха по парка, подскачайки по коренищата и буците, обстрелвайки с картечници буквално всеки храст.

Хората побягнаха, смъртната опасност надмина разумната степен на риска. Щом като вече самият президент е издал заповед да стрелят по гражданите, как може да се разчита на милосърдието на редовите убийци?…

Надявам се, че новата законодателна власт ще започне своя живот, като обяви на всеослушание законността на октомврийските събития.

Иначе предадената на забрава гибел дори на един човек непременно ще стане зародиш на беззаконие, а ненаказаният бандит ще завербува безброй уповаващи се на безнаказаността.

Беззаконие, умножено по безнаказаност, при съвременната техника не само ще взриви обществото, но ще разруши и цялата страна.

Октомври 1993.“

Ето това е всичко, което може да се разкаже за „щурма на Останкино“ — главното „престъпление“ на нашия нещастен народ.

Останаха още загадки.

Колко са жертвите, къде се дянаха телата им? За четири месеца (сега сме февруари) така и не можах да узная нищо.

Свидетелите, всички до един, уверяват, че не са по-малко от хиляда.

А какво значение има сто ли са или хиляда, или дори един пълен със сили и надежди младеж? Това все едно е световна трагедия — стрелбата с оръдия по парламента, по жените и децата…

Да се спрем само на няколко момента.

Може да се смята за доказан (показанията на свидетелите не се разминават) следният факт.

Около шест часа сутринта приближават два бронетранспортьора (на тях седят цивилни!) и започват да обстрелват палатките около Белия дом. Там по това време има само старци и деца. До огъня седят старици и пият чай. Разстрелват ги в упор с картечница.

Една от машините се обръща и гръмва по палатка. Парчета месо се разхвърчават в разни посоки…

Може да се смята за доказан и фактът, че действително е имало заповед никой да не се залавя жив!

Най-малкото — ръководителите на „метежа“.

Потвърждават го и записите на разговорите, които милицията води помежду си. За това свидетелстват и високи длъжностни лица (фамилиите им сега не мога да назова).

След като извеждат от Белия дом последните депутати, вече не вземат никого в плен. Застрелват на място.

Най-достойно от всички в Белия дом се държаха подразделенията на Министерството на сигурността. А най-отвратително — милицията, отрядите на ОМОН, докарани от различни градове на Русия.

Що за армия, по-точно що за офицери се бяха съгласили да стрелят с оръдия по зданието, където се намираха около 10 хиляди души? Вестник „Ден“ публикува списък на фамилиите на танковите екипажи (не зная може ли да се вярва). Но на нас не са ни нужни фамилиите. Те всички са с една фамилия, една за всички.

Палачи!

И като всички палачи те са работили за пари.

През нощта на 3-ти срещу 4-ти, преди кървавата разправа, хората на Гайдар (по-точно Вавилов, зам.-министърът на финансите) са поискали от Управлението на Централната банка извънредна сума пари в наличност. (Герашченко, председателят на Центробанк, по това време е бил в самолета, летял е за Китай.)

Обърнете внимание, парите са потрябвали през нощта в неделя срещу понеделник. Не са могли да почакат до сутринта. За каква цел? Да не би терорист да е отвлякъл самолет със заложници и да е поискал огромен откуп? Не са ни съобщавали такова нещо.

От Центробанк, естествено, отказали.

Тогава Вавилов с някакъв генерал отишъл във фабриката на „Държавен знак“ и двамата взели оттам с разписка 1 милиард рубли.

По непроверени данни (те всъщност са проверени, но не е възможно да се докажат) същата сума е била събрана за правителството от търговските структури.

Къде са отишли тези пари? Терорист няма, на карти те не играят.

Парите са отишли за заплащане работата на палачите.

Няколко дни след наказателната акция хората на Гайдар вземат от Центробанк още 11 милиарда рубли. Към края на годината Центробанк потърсва отчет: къде са отишли парите? Не дават обяснение. Връщат 11-те милиарда.