Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Тези пари, последните, и то такава огромна сума, са изобщо една загадка. Нима не са стигнали двата милиарда?

Ще цитирам една справка (за любознателния читател). Няма да споменавам източника на информацията — времената сега са сурови.

И така, цитирам:

„… факти за използване на големи налични суми по време и непосредствено след събитията на 3–4 октомври:

а)​ изплащане на всички военнослужещи от Въоръжените сили на Руската федерация, участвали в събитията на 3–4 октомври и специално в блокадата и щурма на Дома на съветите на Русия: на редниците — 100 хиляди рубли еднократно, на офицерите — от 200 до 500 хиляди еднократно;

б) ​изплащане на 12 офицери доброволци, от които бяха съставени танковите екипажи, обстрелвали зданието на Дома на съветите, — по 5 милиона рубли на всеки;

в)​ еднократно целево изплащане на бойците от сборния отряд на ОМОН от градовете Москва, Рязан, Тюмен, Краснодар, Красноярск, Омск, Екатеринбург и т.н. — по 200 хиляди рубли на всеки;

г) ​еднократно изплащане и премии на сътрудниците на районните управления на вътрешните работи в гр. Москва, на апарата на Главното управление на вътрешните работи в гр. Москва, на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация за «извънредна работа» и за «образцово изпълнение на задачите» непосредствено след събитията на 3–4 октомври: на бойците от ОМОН — по 200 хиляди рубли еднократно, на редниците от вътрешните войски — по 100 хиляди рубли, на офицерите от вътрешните войски и милицията — от 70 до 300 хиляди рубли в зависимост от ранга и степента на участие.

3. Изводи:

а) ​като се има предвид, че в операциите по щурмуването на Дома на съветите на Русия участваха около 3 хиляди въоръжени служещи от Въоръжените сили на Руската федерация, може да се оцени минималният размер на тези плащания на обща стойност 350 милиона рубли (3000 х 100 000 + 12 х 5 000 000);

б) ​като се има предвид, че в събитията на 3 и 4 октомври участваха около 20 хиляди сътрудници от милицията, бойци на ОМОН и войници от вътрешните войски и според оценката на независими експерти всеки осми от тях е вземал активно участие в така нареченото «потушаване на въоръжения метеж», сумата за изплащане в тази част може да се оцени приблизително на 700 000 000 рубли само за периода 3–4 октомври (200 омоновци х 200 000 рубли; ОМСДОН «Дзержински» — 2000 милиона рубли; изплащане на сътрудниците на РУ на вътрешните работи в гр. Москва, на апарата на ГУ на вътрешните работи в гр. Москва и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация — до 300 милиона рубли; последните две цифри са изведени от редица независими експерти);

в) ​като се има предвид, че през септември — октомври 1993 г. правителството забави поради липса на налични средства изплащането на паричната издръжка на сътрудниците от органите на вътрешните работи и на военнослужещите от ВС на Руската федерация, може да се предположи, че всички парични плащания по време и непосредствено след събитията на 3–4 октомври в гр. Москва имат извънбюджетни източници и се оценяват само в частта за наличните плащания по минимални пресмятания на 1 милиард рубли; а с оглед на безкасовите разходи на материални ресурси (ГСМ, амортизацията на техниката, свръзката, разходите за превоз, продоволствие и боеприпаси, ресурсите на бойната техника и пр.) сумата на извънбюджетните разходи вероятно достига до 10 милиарда рубли.“

Второто издание на моята книга сега се превежда на английски и френски език. Бих искал да се обърна към западния читател: „Кажете, в коя страна, дори не демократична, а просто що-годе цивилизована, е възможно подобно нещо? Къде?“.

Ще отбележа мимоходом, че за пръв път в историята на XX век в нито една страна, в нито една точка на земното кълбо нямаше протестна демонстрация, не се възмути нито един от интелектуалците: „Но как така? Да се стреля с оръдия по парламента?!“.

Излиза, че по нито един парламент не може да се стреля, а по руския може?

Нещо тук не е както трябва, скъпи приятели.

Вече писах в тази книга за зверствата, които извършиха палачите, когато парламентът беше ликвидиран. За тези четири месеца поговорих и с други очевидци, излезли от Дома преди настъпването на тъмнината. Всички са били бити. От омоновци и цивилни. (Пак тези цивилни хора!)

Тук няма да изреждаме нови описания на издевателствата — навсякъде е било едно и също. Разговарях с Бабурин. След като го пребили от бой, закарали го на „Петровка“. Във Върховния съвет той беше председател на Комитета по законността и законодателството. И ето, вкарват го в една килия на „Петровка“. А там е целият Комитет по законността на Моссъвет. В пълен състав. По-късно, когато Бабурин приседнал на нара, депутатите му признали: