Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Тези куршуми, изстреляни от бронетранспортьорите и от картечниците, поставени в главното здание на телекомпанията, не можеше да не убият някого. И те убиха.

Загина боец от „Витяз“ и един сътрудник от телевизионната компания — звукоинженерът Сергей Красилников.

Средствата за информация ще припишат тези престъпления на нападащите. А как можеха те да ги убият? Нито един от тях не беше прекрачил прага на зданието. За какъв ответен огън можеше да става дума? Освен това звукоинженерът Красилников беше убит на втория етаж и не беше стоял на прозореца, а в коридора. Това би могло да стане само от изстрелите от бронетранспортьор или от картечница, стреляща от главното здание на компанията. Куршумите с мощна поразяваща сила се удряха в тавана и в металната решетка на прозореца и с рикошет настигаха жертвата.

Този кръстосан огън от едното здание към другото се водеше още около три часа — дори и след като на площада не беше останал никой, освен убитите. Сам бях свидетел на тази престрелка.

На Николо-Архангелското гробище са погребани много от онези, които загинаха от ръцете на бойците от отряд „Витяз“, на новите герои на Русия. (Ще напомним — три-четири дни след трагедията те бяха чествани в телевизията като герои. Връчваха им подаръци, обещаваха им квартири… На следващия ден те вече трополяха с ботушите си в сградата на улица „Корольов“, където живеят депутати. Нахълтваха в квартирите, крещяха на горките жени и ги заплашваха — настояваха незабавно да се изметат…)

И ето — Николо-Архангелското гробище. Кръст и фотография — прекрасно младежко лице. На гроба безутешни родители. В Останкино са убили сина и снаха им.

О, господи! Няма ли да се смилиш над нещастната наша страна?

Колко ли са убитите в Останкино?

В „демократичната“ страна, наречена Нова Русия, никой и никога няма да узнае това. Според пресмятанията на очевидци и лекари от Бърза помощ — около 60–70 души. А ранените са безброй. Деца, юноши, девойки, стари хора…

И пак всичко това е фиксирано на лента, но аз ще помоля лекар да коментира тези кадри, доктор Григориев — очевидец на събитията. Сергей Григориевич ми предаде писмо, в което подробно е описал случилото се. Ще се ограничим само с последната част на неговите подробни свидетелски показания.

„… Първият ранен, по-точно ранена, бе донесен на ръце от един младеж. Тя беше с джинси и обувката на единия й крак плуваше в кръв. Започнах да оглеждам джинсите нагоре и забелязах две дупчици на тях почти до слабините, отпред и отзад. От двете страни! Трябваше да сваля панталоните. Момичето, макар че явно губеше съзнание, се притесняваше, не даваше да ги сваля. Като й подвикнах, открих раната. Кръвта изтичаше на пулсиращи изблици. Артерия!…

След това донесоха няколко души, ранени от осколочни парчета по лицата и главите. (Значи на улицата се бе взривила осколочна граната.) Повярвайте, ужасно е усещането, когато през кървавата мешавица вместо нос и скули те гледат с надежда очи. И нямаш сили да отговориш на въпроса: «Докторе, какво ми е?…»

Около нашия медицински пункт (в парка до телевизионния център) седят и лежат много ранени. Оказваме помощ най-напред на ранените в главата, след това — с обилните кръвотечения, а «сухите» молим да потърпят…

Ето един ранен с обилно кръвотечение. Опитвам се под светлината на фенера да разгледам сред косите на главата източника на кръвотечението. Изтривам с тампон кръвта… И снемам скалпа. С парче, като с бръснач, е отрязан голям къс кожа. Още малко по-надолу и моята помощ едва ли щеше да му е нужна…

Младеж на около двадесет й пет години — в най-горната част на гърдите има кръгъл отвор и при всяко издишване, като пуска мехурчета, изтича кръв. Повреден е голям белодробен ствол…

При следващия ранен са разкъсани мускулите на рамото. Също прилича на осколочно раняване…

Тичешком приближава група хора — носят на ръце човек. Възрастен мъж в тъмен прост костюм. Слагат го в краката ми. Жена придържа с ръце главата му и непрекъснато вика: «Помогнете! Докторе, направете нещо!». Отстраних ръцете на жената, обърнах главата… Тилната част на черепа липсваше и срязаният мозък изтичаше от отвора…

Превързвахме ранените, без да спираме. От всички страни се чуваха викове: «Бърза помощ! По-скоро лекар! Да дойде някой, по-бързо!». Идваха много хора, предлагаха си помощта. Но аз давах превързочен материал само на медици. Раницата с медикаменти беше почти празна. Всичко, което оставиха лекарите от Бърза помощ, свърши… А картечарите от прозорците на Останкино се бяха разпалили: стреляха, без да спират, по всичко наред. Ето двама телевизионни журналисти — единият с камера, а другият с лека подвижна стълба, бягат към езерото. Бягат, като криволичат, а след тях, като повтарят техните зигзаги, летят червени светулки. Алуминиевата стълба отразява светлината на фенерите и движението на силуета й се вижда добре. Ето светулките догонват стълбата и тя вече не се движи. Над парка се разнася стон на ненавист. Стотици хора видяха този див лов на журналисти.