Анри Труайя - Ейглетиерови

— Желая вие да оставите Жан-Марк спокоен!

— И той ли желае това?

— Вие добре знаете, че не!

— Тогава! Защо да се лишавам от удоволствието да го обичам? От привързаност към Филип, който ме лъже от първия ден на сватбата ни?

— От уважение към отношенията, каквито трябва да има между баща и син.

— Вие искате много от мене! Не обичам да правя жертви!

— Ако Филип се научи…

— Обещавам ви да направя и невъзможното, за да не се научи.

Тази прекалена самоувереност парализираше Мадлен. Тя не можеше да намери други доводи. Набра сили и заговори, като наблягаше силно на всяка дума:

— Виждам, Карол, че вие подценявате възможностите ми за постигане на целта, която съм си поставила!

— Заплахи? — изсъска Карол, като сви клепачи. — Колко е нетактично от ваша страна.

— Налага се, щом като не разбирате от друг език!

— И този съвсем не ме засяга. Вие не можете да направите нищо срещу Жан-Марк и мене!

Предизвикана по този начин, Мадлен реши да изиграе всичките си козове.

— Представяте ли си вашето бъдеще, ако Филип узнае истината? — попита тя.

— От кого ще я научи? От Франсоаз? От вас?

— Няма значение от кого. И ще поиска развод!

— Няма да бъде голяма беда за мене!

— Още на другия ден ще бъдете в окаяно материално положение!

Лицето на Карол се озари, сякаш изразяваше някаква благодарност. И очите, и устата й — всичко показваше нейния ум, равновесие и прелест.

— Не се безпокойте за моето положение, скъпа Мадлен — каза тя. — Когато Филип пожела да се ожени за мене, аз му поставих условието, че между нас трябва да има пълно равноправие. Тогава той бе много влюбен в мене и прие. Нашият брак значи е сключен на принципа всичко да бъде общо. В случай на развод цялото имущество ще бъде разделено на две, включително и бюрото му. Така че ако поиска да го запази за себе си, ще трябва да ме компенсира. А това ще му струва много скъпо. Познавам го много добре и зная, че ще предпочете да затвори очи и да ме задържи при себе си, макар и невярна.

Мадлен не знаеше условията, при които бе сключен бракът на Филип. Сега неговото лекомислие я изненада. Значи дори той, който е така предвидлив и суров, беше надхитрен от тази жена! Тя промърмори с дрезгав глас:

— Вие сте едно долно същество!

— Прозорливо преди всичко — каза Карол.

— Нищо не ви оправдава.

— Любовта ми към Жан-Марк.

Преминала вече границата, яростта на Мадлен гаснеше. Какво можеше да се иска от едно чудовище? Тя гледаше Карол като някакво изключително създание от кристал и желязо, като някакъв концентрат от лъжи, егоизъм, жестокост, покрити с най-красивата маска в света. Между тях настъпи дълго мълчание, като някакво примирие. Карол отвори една кутия, пълна с американски цигари. Мадлен бе вече запалила своята френска цигара. Те пушеха една срещу друга и всяка преценяваше съпротивителната сила на другата. Като спортистка Мадлен признаваше, че е загубила първия манш. Но здравият инстинкт й подсказваше, че не трябва да губи контакт с противника. Само, при условие че привидно приеме становището на Карол, ще има някакъв шанс да промени положението в края на краищата. Скръстила ръцете си, тя ги стискаше до болка.

— Скъпа Мадлен! — въздъхна Карол. — Какви грижи ви създавам! Ще ми позволите ли да ви кажа, че всичко ще върви по-добре, ако вие не се намесвате. Аз зная, че сте се срещали с Жан-Марк вчера.

— Каза ли ви?

— Разбира се!

Засегната на най-болното място, Мадлен почувствува, че Карол взема все по-голямо надмощие над нея.

— Той ми каза също, че ви е дал същия съвет — продължи младата жена. — При това положение защо трябва да упорствувате?

Мадлен наведе глава, зашеметена от мъка, ярост и страх за неизвестното.

— Как гледате на бъдещето? — попита тя грубо.

Карол размаха ръка във въздуха.

— Ние, нито аз, нито той, не сме толкова млади, толкова наивни, че да вярваме във вечността на чувствата. Един ден Жан-Марк ще ми се насити, ако дотогава аз не му се наситя. Ще се разделим, обогатени с прекрасни спомени. И всичко ще тръгне по релсите, тия именно тъжни релси, които вие така разпалено защитавате. Виждате ли, че не си правя илюзии. Това трябва да ви успокои.

— Това ме ужасява! — каза Мадлен.

— Най-важното е Жан-Марк да не бъде ужасен! Той е толкова очарователен! И толкова много ви обича! Още малко и ще го ревнувам!

Тя се усмихна и отърси пепелта от цигарата си. При това движение пеньоарът й се разтвори още и разкри рамото й, закръглено и тъмночервено. Мадлен не можеше да отрече, че тази жена е хубава. Красотата й предизвикваше — да вдигнеш ръка, да я удариш и да я разрушиш. Денят замираше.