Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Спомни си думите на Даниел: „Разбери, че най-напред искаме да видим дали ще си подхождаме… Като се уверим, ще се легализираме и в църквата…“ Положително бе, че не той е направил тази долна сметка. Модата на пробния брак току-що си пробиваше път в бита. Франсоаз дори бе чела статии по този въпрос във вестниците. Колко много католически семейства вършеха грях от прекалена предпазливост! Кметът все още не се появяваше. От височината на своя пиедестал една статуя на Републиката гледаше строго с кухите си очи тия безгрижни двойки. Франсоаз се почувствува остаряла, обезнадеждена и сякаш закоравяла от опита.

Внезапно всички хора станаха. Една едра жена с решителен вид застана на подиума зад бюрото. Кметът отсъствувал, замествала го помощничката му. Франсоаз си каза, че не би застанала така пред общински чиновник в пола. Обаче имаше ли някакво значение дали процедурата се извършва от един истински кмет и един истински свещеник? Всички отново седнаха. Заместничката на кмета заговори. Типично за времето и трите брачни двойки, които се намираха пред нея, бяха много млади и не можеха да сключат брак без съгласието на своите родители. С нежен и ясен глас тя им описа пропастта, която разделя младежките блянове от суровата брачна действителност.

— Семейният живот е възможен при непрекъснато взаимно разбирателство. Само като желаете щастието на другия, можете да изградите вашето собствено щастие…

Франсоаз си представи Александър как се бръсне гол пред умивалника. Щастието на другия! Той съвсем не се интересуваше от това. Не беше променил живота си, като се ожени. Просто си беше осигурил нова публика вкъщи. Не ставаше и въпрос да дава отчети на жена си.

Пък и, от своя страна, той не искаше това от нея. Всеки за себе си, срещаха се на масата, в леглото… Тя пресметна, че той вече е приключил с тоалета си. Навярно сега се шляеше, вирнал нос нагоре, с ръце в джобовете, по крайбрежието на Сена. Самотата беше негова страст. Кое го бе накарало въпреки отвращението му към разписания и правила да приеме да преподава в Института за източни езици? Желанието да парадира пред своите ученици любовта си към руския език или несъзнателното удоволствие да бъде сред младежи? Във всеки случай тя бе изоставила следването и посвещаваше цялото си време да пише на машина вкъщи за фирмата „Топ-Копи“. Толкова по-зле за дипломата. Трябваше да се живее. Засега тя печелеше колкото Александър.

С ловък преход в речта си заместничката на кмета, след като похвали жизнеността на младите и спомена за немотията на старците, призова присъствуващите да се включат в благотворителните акции на района.

Разсилният плъзна между пейките. Монетите звънтяха, падайки в кошницата му. След като събра помощите, той заповяда на трите брачни двойки да станат прави, другите останаха седнали. Човек би си представил, че се намира в клас по време на изпитване. Но този път учителят трябваше да каже урока си. Заместничката на кмета четеше извадки от гражданския кодекс:

„… си дължат взаимна вярност, взаимопомощ и закрила… Като глава на семейството той упражнява тази дейност в защита на общите интереси и на децата…“

Завчера Александър се беше прибрал в два часа сутринта. Тя бе писала на машина, докато го чакаше. Той беше много весел, малко пийнал. Приятели го били „завлекли“, казваше. Не беше ли всъщност „отвлечен“ от някоя жена? Тя дори не му бе задала този въпрос от страх да не отговори: „Да! И що от това?“ Синьо кадифе, позлатена ламперия! През прозореца се виждаше една градина.

„Жената подпомага мъжа за осигуряване на морала и материалното положение на семейството, за издръжката му, за възпитанието на децата и подготовката им за живота…“

Тържественост при тия изтъркани проповеди. Светско щастие и формули! А зад всичко това Александър, който си пие сам, който си ходи свободно насам-натам, който е циничен присмехулник и неуловим… Поне обичаше ли го още тя? Да, но с отчаяние, с безпокойство, по един мъчителен, непълен, осакатен начин. Откакто разбра, че той не иска да има дете, тя вече не си правеше никаква илюзия за бъдещето на тяхното семейство. Беше потулила в себе си мечтата за дълбока връзка. Той я беше покорил, покварил до такава степен, че в неговите обятия тя търсеше само силно физическо и мимолетно удоволствие. В началото се чувствуваше шокирана от някои негови изисквания. Сега приемаше всичко, наслаждаваше се на всичко, понякога дори биваше по-настървена от него. Но когато телата се отдръпваха и дишането се възстановяваше, каква тъга и какъв срам я обземаха!… Даниел каза „Да“ с решителен глас. Сламената шапка се наведе с шепот на съгласие. Заместничката на кмета обяви в името на закона, че са свързани с връзките на брака. Всичко бе свършено. Отсъствието на бога жестоко се чувствуваше. Нито молитва, нито песен, нито дума, обещаваща вечния живот. Една светкавица, две светкавици — фотографът снимаше.