Недочели писмото, двамата се втурнаха към госта:
— Заповядайте, влезте, къде ви е багажът?
И новопристигналият внесе куфара си — кожен, с дебела кожена дръжка и чужбински лепенки. Нора се умори да държи чугунената ютия, с която гладеше полата на Таня, и я остави на подставката.
Стопаните правеха кръгчета край летовника — и те се бяха впечатлили от куфара.
„Сигурно е артист. Или джазмен, или нещо подобно“ — помисли си Нора. Ютията изстина, но тя не искаше да излиза от бунгалото, за да я стопли в кухнята. Остави полата недоизгладена.
Медея беше израснала в къща, в която яденето се готвеше в казани, слагаха се каци туршии, по покривите се сушаха килограми плодове, които отдаваха сладките си аромати на морския ветрец. Покрай домашните грижи се раждаха нови братя и сестри и пълнеха къщата. Към средата на сезона сегашното жилище на Медея, толкова самотно и смълчано зиме, приличаше на къщата на детството й с изобилието от деца и общото многолюдие. В грамадни баки върху железни триноги постоянно се изваряваше спално бельо, в кухнята винаги някой пиеше кафе или вино, пристигаха гости от Коктебел или от Судак. Понякога младите — небръснати студенти и несресани момичета — опъваха наблизо палатки, надуваха нови музики и изненадваха с нови песни. И Медея, саможива и бездетна, макар и свикнала с тези летни навалици, се чудеше все пак защо къщата й, напечена от слънцето и продухана от морски ветрове, е толкова примамлива за това разнородно множество от Литва и Грузия, от Сибир и Средна Азия.
Сезонът се откри. Снощи прекара насаме с Георгий, днес по време на ранната вечеря бяха вече осем души.
По-малките, капнали от пътя, си легнаха рано. Артьом също се оттегли, за да избегне унизителната заповед: „Заминавай да си лягаш!“ Доброволното му оттегляне по някакъв начин го правеше равен с Катя, която отдавна никой не отпращаше да си ляга.
Първата вечеря неусетно преля във втора. Пиеха от виното, което беше купил Георгий. Той беше живял пет години в Москва, докато следваше геология, не обикна града, но винаги се интересуваше от столичните новини и сега се опитваше да измъкне някакви вести от роднините. Но историите на Ника винаги избиваха към самата нея или семейни клюки, а на Маша — към политика. Впрочем времената бяха такива: за каквото и да се подхванеше разговор, той завършваше с понижаване на гласа и разпалване на политическите страсти.
Говореха всъщност за Гвидас Бияча, вилнюския племенник на Медея, син на покойния й брат Димитрий. Той вдигнал къща, подхванал голям градеж.
— Ама градската управа позволява ли му? — заинтригува се Георгий, душата му на това място направо се обърна.
— Първо, там все пак е по-свободно. Освен това той е архитект. И не забравяй, че тъст му е голямо партийно говедо.
— Че Гвидас играе ли ги тези игри? — учуди се Георгий.
— Какво да ти кажа… Общо взето, при тях съветската власт е малко оперетна, така да се каже. За литовците все пак пушената шунка, змиорката, бирата винаги са по-важни от партийно събрание, това е желязно. Там не са толкова големи човекоядци — заобяснява Ника.
Маша подскочи:
— Глупости говориш, Ника. След войната арестуваха половин Литва, кажи го, половин милион млади мъже. Те през войната не дадоха толкова жертви. Хубава оперета!
Медея стана. Отдавна й се спеше. Беше й ясно, че е пропуснала обичайния си час, когато заспива лесно и плавно, та сега ще се върти до сутринта на матрака си с пълнеж от морска трева.
— Лека нощ — и излезе.
— Виждате ли — вкисна се Маша, — дори нашата Медея, дето е велик човек, кремък, и тя е наплашена.
Георгий се ядоса:
— Много си загубена, Маша! За вас цялото световно зло е съветската власт. А на Медея единият й брат е убит от червените, другият от белите, през войната — един от фашистите, друг от комунистите. За нея всички власти са еднакви. Дядо ми Степанян, аристократ и монархист, пратил пари на осиротялото момиче, изпратил й всичките тогавашни пари на семейството. А баща ми се оженил за майка ми… пламенен, с извинение, революционер се оженил от половин дума на Медея: Леночка трябва да бъде спасена… Какво я интересува властта? Тя е вярваща, има друга власт над себе си. И никога да не си споменала, че я е страх от нещо…
— Ох, Господи — развика се Маша. — Не исках да кажа това! Само споменах, че си тръгна, щом заговорихме за политика.
— Че какво да си говори с теб, задръстенячка такава? — изхили се Георгий.
Читать дальше