Филип Рот - Синдромът Портной

— Ти трябва да си заминеш.

— Напротив! Трябва да остана! Да, да остана. Да си купя чифт такива къси панталони и да стана мъж!

— Прави каквото щеш. Отивам си.

— Не, героиньо, не — извиках, защото наистина бях взел да я харесвам донякъде. — О, каква загуба!

На нея това й хареса. Погледна ме победоносно, сякаш най-сетне бях казал истината за себе си. Ебал съм й майката.

— Искам да кажа, защото не можах да чукам такова яко здраво момиче като теб.

Тя потръпна от отвращение:

— Кожи ми, моля те, необходимо ли е постоянно да използуваш тази дума?

— Нима момчетата в планините не казват „чукам“?

— Не — благоволи да отговори тя, — не по начина, по който ти го правиш.

— Е, предполагам, че не са бесни като мен. Изпълнени с презрение — и се хвърлих към краката й. Защото никога не ми стига. НИКОГА! Трябва да ПРИТЕЖАВАМ.

Но какво да притежавам?

— Не! — кресна ми тя отвисоко.

— Да!

— Не!

— Тогава — примолих се докато тя ме влачеше с мощния си крак към вратата, — поне нека да те олижа. Знам, че все още мога да направя поне това.

— Свиня!

И ритна. И улучи! С пълна сила, с тия пионерки, точно под сърцето. Ударът, който си просех? Кой знае какво ми е било на ума? Може би нищо. Може би съм бил самият себе си. Може би наистина съм това, лизач на путки, робска уста за дупката на някоя жена. Ближи! Така да бъде! Може би най-разумното разрешение за мен е да живея на четири крака. Пълзи през живота, ядейки пички и остави поправянето на злините и създаването на семейства на изправените същества! Нима имам нужда от паметник, издигнат в моя чест, когато по улиците се разхожда това угощение?

Пълзи си през живота тогава — ако ми е останал живот! Главата ми се завъртя и в гърлото ми се надигнаха най-отвратителни сокове. О, сърцето ми! И то в Израел! Там, където другите евреи намират убежище, светилище и мир — там сега загива Портной! Там, където другите евреи просперират — аз издъхвам! А исках само да доставя малко удоволствие на някого и на себе си. Защо, защо не мога да изпитам някакво удоволствие, без възмездието да ме дебне отзад като валяк! Свиня! Кой, аз? И още веднъж всичко се повтаря, отново съм набучен върху своето минало, върху онова, което беше и никога няма да бъде! Вратата се затръшна и тя изчезна — моето спасение! Моят род! И аз хленча на пода СЪС СВОИТЕ СПОМЕНИ! Моето безкрайно детство! Което не мога да изоставя и което не може да ме изостави! Кое е вярното? Да си спомним репичките — онези, дето отглеждах с такава любов в моята Градина на победата. На онова местенце в двора, до вратата на мазето. Моя кибуц. Репички, магданоз, моркови — да, аз също съм патриот, само че на друго място! (Където също не се чувствам у дома!). А станиолът, който събирах, какво ще кажете за това? Вестниците, които мъкнех в училище! Моят класьор с марки за отбраната, всички залепени толкова прилежно в редици, за да смажем Оста! Моите модели на самолети — моят „Пайпър Каб“, моят „Хокъл Хърикейн“, моят „Спитфайър“! Как може да се случи това на такова добро дете като мен, което толкова обичаше Кралските военновъздушни сили и четирите основни свободи! Моите надежди за Ялта и Дамбъртън Оукс! Моите молитви за ООН! Да умра? Защо? Наказание? За какво? Импотентен? По каква причина?

„АЛЕКЗАНДЪР ПОРТНОЙ, ЗА УНИЖАВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО НА МЕРИ ДЖЕЙН РИЙД ДВЕ НОЩИ ПОРЕД В РИМ И ЗА ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ТВЪРДЕ МНОГОБРОЙНИ, ЗА ДА СЕ ИЗБРОЯВАТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ПУТКАТА Й, ВИЕ СТЕ ОСЪДЕН НА ТЕЖЪК СЛУЧАЙ НА ИМПОТЕНТНОСТ. ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ.“ „Но, Ваша милост, тя е пълнолетна в края на краищата, съзнава действията си…“ „НЕ МЕ БАЛАМОСВАЙ С ЮРИДИЧЕСКИ ТЕРМИНИ, ПОРТНОЙ. МНОГО ДОБРЕ РАЗБИРАШ КОЕ Е ДОБРО И КОЕ ЗЛО. ЗНАЕЛ СИ, ЧЕ УНИЖАВАШ ДОСТОЙНСТВОТО НА ДРУГО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО И ЗАРАДИ ТОВА, ЗАРАДИ ОНОВА, КОЕТО СИ НАПРАВИЛ, И НАЧИНА, ПО КОЙТО СИ ГО ИЗВЪРШИЛ, СПРАВЕДЛИВО СИ ОСЪДЕН НА ОСАКАТЕН ЧЕП. НАМЕРИ СИ ДРУГ НАЧИН ДА НАРАНЯВАШ ХОРАТА.“ „Но, ако позволите, Ваша милост, тя може би е била унизена преди да съм я срещнал. Трябва ли да споменавам друго освен Лас Вегас?“ „О, ЧУДЕСНА ЗАЩИТА, ПРОСТО ПРЕКРАСНА. ГАРАНТИРА СМЕКЧАВАНЕ НА ПРИСЪДАТА ОТ СЪДА. ТАКА СЕ ОТНАСЯМЕ С НЕЩАСТНИЦИТЕ, А, ПЪЛНОМОЩНИКО? ТОВА ЛИ СПОРЕД ТВОЯТА ДЕФИНИЦИЯ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ЛИЧНОСТТА ДА БЪДЕ ДОСТОЙНА И ХУМАННА? КУЧИ СИН!“ „Ваша милост, моля ви, нека дойда по-близо до вас — в края на краищата нищо, не съм направил, освен… освен какво?… да се опитам да си доставя малко удоволствие.“ „ДОЛЕН КУЧИ СИН!“ Добре, защо, по дяволите, не мога да се позабавлявам малко! Защо и най-малкото нещо, което направя за удоволствие, веднага се счита за непозволено — докато целият останал свят се въргаля в калта и се смее! Свиня? Тя би трябвало да види обвиненията и оплакванията, които се картотекират всяка сутрин в моята канцелария — какво ли не си причиняват хората един на друг от алчност и омраза! За мангизи! За власт! От злоба! За нищо! Какво ли не са готови да направят с едно негро , само и само да си ипотекира жилището! Както казва баща ми, човек би искал да си има чадър за дъждовен ден и би трябвало да видите какво правят тия свини, за да го изработят! Искам да кажа истинските свини — професионалистите! Кой, мислите, накара банките да започнат да наемат негри и пуерториканци на работа в този град? Кой изпраща хора, за да интервюират лично негрите в Харлем? Да правят това просто нещо? Тая свиня , мадам Портной! Искате да видите свини, елате в службата ми който ден си изберете, погледнете в кореспонденцията, която получавам, и ще видите свини! Какво правят другите и не им пука! Никога не се замислят! За тях е радост да нанесат рана на беззащитен човек и за бога, това прави деня им весел! Лъжите, интригантството, подкупите, кражбите, джебчийството, докторе, се извършват, без да му мигне на някой окото. Безразличието! Тоталното нравствено безразличие! От всичките тези престъпления не получават дори киселини в стомаха! А аз, опитам се да докопам нещо по-необикновено, и то докато съм в отпуска — и сега не мога да го дигна! Не дай боже да откъсна етикета от дюшека, на който е написано „Не късай! Виновните са наказват от закона!“ На какво ще ме осъдят тогава, на електрически стол? Смешното несъответствие в усещането ми за вина ме кара да крещя! Разрешавате ли? Ще ги стресна ли много тия отвън, в чакалнята? Защото може би от това имам най-голяма нужда — да вия! Истинско виене, без каквито и да било обяснения! „Говори полицията. Ти си обкръжен, Портной! По-добре излез и плати дълга си към обществото.“ „Ченге мръсно! Да му го завра в гъза на обществото!“ „Додето преброя до три, да си излязъл с вдигнати ръце или влизаме и те опаткваме, куче краставо. Едно.“ „Стреляй, копеле полицейско, ще ми пръднеш на кура! Аз откъснах този етикет от дюшека…“ „Две“. „… но докато бях жив, поне си поживях!“