Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Жената ме погледна благо:

— Зная, зная — каза тя внимателно и се отдалечи. Невероятно, но бях попаднала на разбрана полицайка. В този момент болката в душата ми бе по-остра отвсякога. Как копнеех да се озова в общество, където ще мога да се обличам както си искам. И ще мога да дишам свободно.

Един ден в средата на януари телефонът звънна. Беше около четири следобед. Седях в приемната на Муди, заобиколена от пациенти. Когато вдигнах телефона, чух гласа на сестра ми Каролин от Америка. Плачеше.

— Обадиха се от болницата — каза тя. — Татко има преплитане на червата и са решили да го оперират. Иначе няма да оживее, но не са сигурни дали ще издържи операцията. Възможно е да почине още днес.

Сълзи обляха страните ми и стаята се завъртя пред мен. Сърцето ми ее късаше. Баща ми умираше, а аз не можех да бъда с него, да държа ръката му, да споделя болката и скръбта на семейството си. Още дълго разпитвах Каролин за татко, но в мъката си така и не чувах отговорите й.

Изведнъж вдигнах поглед и видях Муди, който стоеше до мен. По лицето му се четеше съчувствие. Беше чул достатъчно от разговора, за да разбере какво става. Тихо каза:

— Иди. Иди да видиш баща си.

Думите на Муди ме изумиха. Трябваше да се уверя, че не ми се беше счуло. Сложих ръка на слушалката и казах:

— Татко е наистина много зле. Едва ли ще изкара до довечера.

— Кажи й, че ще отидеш.

За миг се почувствах лудо щастлива. Това усещане обаче беше бързо заменено с подозрение. Какво бе породило тази внезапна промяна? Защо изведнъж, след година и половина, Муди беше решил да ни позволи да се върнем в Америка?

Опитах се да спечеля време.

— Трябва да поговорим за това по-късно — казах. После се обърнах отново към Каролин:

— Каролин, изкрещях аз, сякаш се опитвах да надвикам разстоянието. — Искам да поговоря с татко преди операцията.

Муди не възрази. Слушаше, докато Каролин и аз уточнявахме как ще стане това. Трябваше да поръчам разговор с градската болница в Карсън точно след три часа. Тя ще подготви татко за разговора, преди да е влязъл в операционната.

— Кажи й, че ще си отидеш — повтори Муди.

Още по-объркана, аз се направих, че не чувам нареждането му.

— Кажи й го сега — рече той.

Помислих си, че нещо не е наред. Нещо много съществено.

— Веднага! — повтори Муди и изражението му стана заплашително.

— Каролин — рекох — Муди казва, че мога да си дойда у дома.

Сестра ми извика от изненада и щастие.

След разговора Муди веднага се върна при пациентите, които го очакваха, и не ми даде възможност за каквито и да е разговори. Усамотих се в спалнята си, плачех от мъка за баща си и се задъхвах от вълнението, което думите на Муди, че ще се върнем в Америка, бяха породили в мен.

Не зная колко дълго съм плакала така, но по едно време усетих присъствието на Чамсей в стаята.

— Звъннах и Муди ми каза, че си получила лоши новини за баща си — каза тя. — Дойдохме със Зарий, за да не си сама.

— Благодаря ти — рекох и изтрих сълзите си. Станах от леглото и потънах в прегръдките й а сълзите ми отново потекоха.

Чамсей ме заведе в хола. Там ме чакаше Зарий, за да се опита да ме утеши. Разпитаха ме за всичко, което бях разбрала за татко, и после си спомниха за странната и неочаквана смърт на техния баща преди години.

— Разговарях с Муди тази сутрин, преди да ти се обадят — каза Зарий. — Много съм обезпокоена за теб и тревогите около баща ти. Казах на Муди, че трябва да ти позволи да го видиш.

Наострих уши. Дали това не беше причината Муди да промени толкова рязко решението си?

Зарий преразказа разговора си с него. Муди казал, че няма да ме пусне в Америка, защото знаел, че няма да се върна.

— Как можеш да постъпваш така? — му отвърнала Зарий. — Не можеш да я държиш тук до края на живота й само защото си мислиш, че няма да се върне. Зарий му казала, че трябва да ме пусне да видя баща си, но Муди останал непреклонен, докато най-накрая Зарий неволно предложила разрешение на дилемата. В своята невинност тя смятала, че Муди се безпокои за Махтоб, че няма кой да я гледа, докато аз съм далече, затова му казала:

— Няма защо да се притесняваш за Махтоб, тя може да остане при нас с Чамсей, докато Бети я няма.

Никога досега, през всичките осемнайсет месеца, прекарани в ада, не бях изпитвала толкова остра болка. Зарий го беше направила с добри намерения, но това бе капан зад гърба ми. Досега винаги когато бяхме говорили с Муди за отиването ни в Америка, знаехме, че става дума за мен и Махтоб. Така си го представяше Махтоб, така мислех и аз.