Фредрик Бакман - Бьорнстад

– Ще пробваме един на един. Амат срещу Бобо – инструктира той.

– Ти шегуваш ли се? За Амат това е втора тренировка поред, той издъхва!

– Просто нареди конусите – отговаря Давид.

Бенгт свива рамене и надува свирката. Давид остава до мантинелата. Знае, че възгледите му за хокея са спорни; знае, че трябва да продължава да печели, за да му позволят да играе по своя си начин. Но той и не се интересува от друго. А няма победители, без да има губещи. Не се раждат звезди, без някой от колектива да бъде жертван.

Давид предпочита прост вариант на упражнението „един на един“ – върху леда се нареждат редица конуси, от единия край на игрището чак до другия, така че между тях и мантинелата да се образува коридор. Защитник се изправя срещу нападател. Ако шайбата напусне коридора, защитникът печели, така че нападателят е принуден да търси начин да го преодолее в рамките на ограничено пространство.

Бенгт поставя конусите на около седем-осем метра от мантинелата, но Давид му казва да стесни коридора. Бенгт го поглежда учудено, но се подчинява, а Давид му прави знак да приближи конусите още повече. Двама от юношите се размърдват нервно, но не казват нищо. Накрая коридорът става широк само около метър, така че Амат няма никакъв шанс да се възползва от бързината си и да заобиколи Бобо. Ще трябва да се сблъска с него тяло в тяло. Амат, който е четиресет килограма по-лек от защитника, също осъзнава това. Засилва се с шайбата, а бедрата му крещят, пълни с млечна киселина. Разбира се, упражнението предполага известно спортсменско разстояние между нападател и защитник, но Бобо не му оставя такова. Хвърля се право върху него с цялата си тежест. Тялото на Амат тупва върху леда като чувал с брашно. От скамейката се чува силен смях. Давид прави отсечен жест, с който ги подканва да повторят.

– Посрещни го като мъж! – виква Бенгт.

Амат намества каската си. Опитва да диша спокойно. Този път Бобо връхлита по-бързо, а на Амат му причернява пред очите. След миг осъзнава, че лежи в ъгъла до мантинелата, но не е съвсем сигурен как се е озовал там. Вече не чува смеха от скамейката, в ушите му отеква неясно ехо. Изправя се, взима шайбата. Бобо забива стика право в гърдите му. Чувството е като да се удариш с всичка сила в нисък висящ клон на дърво.

– Изправи се! – крещи Бенгт.

Амат се надига на колене. От устата му капе кръв, прехапал си е устната или езика, или и двете. Бобо се надвесва над него, но сега не злорадства. Този път изглежда почти притеснен. В очите му се мярка зрънце съчовечност. Или поне човечност.

– По дяволите... Амат. Стой долу. Не виждаш ли, че Давид това иска? Че затова си тук?

Амат поглежда към скамейката. Давид стои спокойно със скръстени ръце и чака. Вече дори Бенгт изглежда разтревожен. Чак сега Амат разбира какво има предвид Бобо. За Давид единствено победата е от значение, а големите мачове се печелят единствено от отбори с високо самочувствие. Така че какво правиш в деня преди най-големия мач? Оставяш отбора да прегази някой по-слаб. Амат не е тук като играч, а като жертва.

– Не ставай – моли го Бобо.

Амат не го слуша.

– Отново – прошепва той и се изправя с разтреперани бедра.

Бобо не отговаря веднага, затова Амат удря със стика по леда и изкрещява:

– ОТНОВО!!!

Не биваше да го прави. Цялата скамейка го чува. Не оставя избор на Бобо. Погледът на защитника потъмнява.

– Окей. Както искаш. Наперен идиот.

Амат се засилва. Бобо го очаква в средата, принуждава го да се приближи до мантинелата, игнорира шайбата и се засилва право в тялото му. Главата на Амат се удря в мантинелата, той се строполява на пода и му трябват десет секунди, за да успее да се изправи на колене.

– Отново? – изръмжава Бобо през стиснати зъби.

Амат не отговаря. Отива до синята линия, взима шайбата и заема позиция, като оставя след себе си тънка следа кръв по леда. Вижда как тялото на Бобо се напряга, докато той прави убийствен завой над мечката в средата на терена и се връща в коридора, за да сложи край на упражнението. „Като мъж“, мисли си Амат. Като мъж.

Не би трябвало да му е останала енергия, за да се засили така, както се засилва. Не би трябвало да има смелостта да се насочи право към Бобо след всички удари, които получи. Но в живота има моменти, когато или потъваш, или изплуваш, и вече нищо няма значение. Какво повече могат да му направят? Fuck them [22] Майната им (англ.). – Б. пр. . Бобо се задава насреща му с пълна сила, но в абсолютно последния миг Амат не го посреща като мъж, а се превива на две, вижда кънките на Бобо да се накланят, бутва шайбата между тях и извърта чевръсто тялото си встрани.