Фредрик Бакман - Бьорнстад

Тогава Рамона впери очи в тях и изръмжа: „Ами вие? Според вас колко хора в този град смеят да ви противоречат? И това означава ли, че всеки път сте прави?“.

Настана тишина. Рамона може би можеше да се гордее.

Само че сега поглежда към малките прозорчета към улицата и вижда Петер. Той върви бавно, сякаш не знае къде отива. Спира и наднича вътре. Държи торбичка с храна в ръката си, колебае се.

Рамона можеше да излезе и да го извика. Да го почерпи кафе. Би било толкова просто. Но оглежда кръчмата, оглежда мъжете около масите, и единственото по-просто от това да почерпи Петер с кафе точно сега, в този град, е това да не го направи.

Колко голям е светът, когато си на дванайсет? Едновременно безкраен и съвсем малък. Светът, това са всичките ти най-небивали мечти, но също така и тясна съблекалня в спортна зала. Лео седи на една пейка. Голяма мечка краси лицевата страна на фланелката му. Никой не го гледа, но всички го правят. Най-добрият му приятел се изправя и се премества на друга пейка, когато Лео сяда до него. През цялата тренировка не получава нито един пас. Иска му се някой да го беше спънал. Някой да бе хвърлил дрехите му под душа. Почти му се иска да бяха викнали нещо ужасно за сестра му.

Само и само да бяха нарушили тишината.

Пръстите на Амат не могат да се откъснат от визитната картичка. Бащата на Кевин поглежда часовника си, все едно бърза. Усмихва се на Амат, все едно са приключили. Амат дори е успял да се протегне към дръжката на вратата, когато мъжът го потупва бащински по рамото и казва, все едно току-що му е хрумнало:

– Слушай, Амат... между другото, на купона, този на сина ми, знам, че си мислиш, че може би си видял нещо онази вечер. Но може би знаеш, че много хора са забелязали колко алкохол си изпил тогава, нали?

Движението на визитната картичка в ръката му издава колко силно трепери Амат. Бащата на Кевин слага ръка върху неговата:

– Когато човек е пил, може да му се стори, че вижда разни неща, но това не означава, че те са истина. Всички правим глупости, когато сме пияни. Повярвай ми, аз самият съм правил мнооого такива!

Мъжът се засмива, топло и смирено. Амат продължава да се взира в картичката. В името на един мениджър, в името на голяма компания, в един друг живот.

– Влюбен ли си в Мая? – пита мъжът толкова внезапно, че Амат кима, преди да е успял да се замисли.

За пръв път го признава пред някого. Сълзите избиват изпод клепачите му. Мъжът продължава да държи нежно ръката си върху пръстите му и казва:

– Тя ви е поставила в ужасна ситуация, теб и Кевин. Ужасна ситуация. Мислиш ли, че ѝ пука за теб, Амат? Мислиш ли, че ако ѝ пукаше, би направила нещо такова? Сега ти е трудно да го разбереш, но момичетата имат нужда от повече внимание от момчетата. И понякога правят доста странни неща, за да го получат. Малките момичета клюкарстват и пускат слухове, но мъжете не правят така. Мъжете се поглеждат в очите и решават нещата, без да замесват всички останали. Нали?

Амат поглежда косо към него. Прехапва устни и кима. Бащата на Кевин се навежда съзаклятнически напред и прошепва:

– Момичето избра Кевин. Но повярвай ми, скоро ще дойде време, когато ще ѝ се иска да бе избрала теб. Когато заиграеш в мъжкия отбор, когато станеш професионалист, мацките ще ти се лепят като мухи. И тогава ще проумееш, че на някои от тях не може да се разчита. Те са като вирус.

Амат мълчи; ръката на мъжа тежи върху рамото му.

– Има ли нещо, което искаш да ми кажеш, Амат?

Момчето поклаща глава. Потта по пръстите му мокри визитната картичка. Мъжът вади портфейла си и му подава пет банкноти по хиляда крони.

– Чух, че може би имаш нужда от нови кънки. Занапред, когато имаш нужда от нещо, можеш просто да ми се обадиш. В този град и в този клуб се грижим едни за други.

Амат взима парите, увива ги около визитната картичка, отваря вратата и излиза. Мъжът сваля прозореца и се провиква:

– Знам, че тренировката довечера е доброволна, но би било добре да отидеш. Отборът трябва да е единен, нали? На този свят човек е нищо, ако е сам, Амат!

Момчето обещава да отиде. Мъжът се засмива, прави се на ядосан и свъсва вежди, наежва се и изръмжава:

– Защото сме мечките, мечките от Бьорнстад!

Скъпата кола прави обратен завой и изчезва нагоре по улицата. В другия край на паркинга стои значително по-евтин автомобил – стар „Сааб“ с отворен капак. Собственикът, млад мъж с черно яке и мечка, татуирана на врата, стои надвесен над двигателя.

Преструва се, че не забелязва нито скъпата кола, нито момчето, останало самó пред кооперацията. Но след като бащата на Кевин си тръгва, Амат пуска нещо в снега. Момчето дълго стои и се взира надолу, сякаш до последно обмисля да го вземе обратно. Накрая избърсва лице с опакото на ръката си и изчезва в един от входовете.