• Пожаловаться

Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

Здесь есть возможность читать онлайн «Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2001, ISBN: 9789543571208, издательство: Емас, категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Джозеф Хеллер Портрет на твореца като стар

Портрет на твореца като стар: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Портрет на твореца като стар»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Що за книга е този „Портрет“ завършен в късната есен на 1999 г., в последните земни дни на Джоузеф Хелър. Не е холивудска история, не е класически роман, не е само размисъл за съдбата на писателя, застрашен от изкушенията на славата, от неизбежните провали, от алкохола, жените и примамливата илюзия да си любимец на публиката, но и да останеш верен на себе си… Тогава — какво е? Може би — изповедта на твореца пред Бога. Имаше ли такъв жанр?

Джозеф Хеллер: другие книги автора


Кто написал Портрет на твореца като стар? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Портрет на твореца като стар — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Портрет на твореца като стар», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Така интерпретирана, „автобиографията“ на Хелър наподобява биографиите на всички значителни писатели. Но и в „Портрета“ авторът на „Параграф 22“ успява да прояви своята изобретателност и да открои себе си.

Не мога и не искам да проследявам разнообразните асоциации, хапливите намеци, шеговито-сериозните сексуални „проблеми“, миналото като сънища и сънищата като реалност, които изграждат образа на Пота (Хелър) като човек и творец. Тях оставям на читателя.

Длъжен съм обаче да добавя още нещо.

Макар и „мрачен писател-сюрреалист“, Хелър не ни натрапва песимизма си. Той знае да го прокара с усмивка, наистина тъжна, да го разреди с хумор, наистина невесел, да го разпръсне в игриви ситуации, наистина сюрреалистични. „Портрет на твореца като стар“ ни подготвя за нашето собствено поражение, каквото представлява в края на краищата всеки човешки живот, но без страх от смъртта, с милост и състрадание.

Георги Величков

$type=предговор

Том

— Том!

Никакъв отговор.

— Том!

Никакъв отговор.

— О, по дяволите! — простена леля Поли. — Къде ли се е дянало пак това момче?

Момчето беше Том Сойер. Облечен в ново спортно сако от фин кашмир на „Армани“, той се беше отпуснал в едно от креслата в хола и небрежно изчисляваше последните си банкови акции и облигации, докато чакаше четирима свои приятели. Те трябваше да го вземат с наетата издължена лимузина с тъмни стъкла и да го отведат в ложата на стадиона за поредния интересен мач. Том не помнеше какъв точно е мача — баскетболен, футболен или професионален бокс, но това нямаше значение. Важното беше да са там. Беше облякъл риза от „Търнбул & Асер“ на отвесни райета с цвят на патладжан, небрежно беше разкопчал снежнобялата си яка. Широките му тиранти бяха на червени и черни капки. Вече знаеше как да убеди наивните си приятели, че ще спечелят, ако заложат по триста долара, а те, естествено, щяха да загубят. Още в началото щеше да подхвърли замислено, сякаш разсъждава на глас: „Знаете ли, трудно ми е да приема, че…“



„О, по дяволите!“ — въздъхна възрастният писател и със съжаление реши да зареже поредния си роман.

Равнодушно остави химикалката. Защо не можеше да измисли нещо ярко и убедително, което да подкрепи загатнатото в текста до този момент и да придаде жизненост на историята? Изведнъж се сети — това, което възнамеряваше да постави за начало, вече го бе използвал в предишен роман, а именно че и Рино, Невада, и Спокейн, Вашингтон, се намираха доста по на запад от Лос Анджелис. Вероятно никой не би забелязал повторението. Той обаче щеше да знае! А това беше достатъчно, за да се настани в душата му самопрезрението, че я кара през просото, че провалът е неизбежен и не си заслужава усилията и угризенията. Безспорно, пародията на „Том Сойер“ — типичния американски народен роман, с един съвременен Том Сойер, дипломиран юрист от Йейл или с докторска степен по бизнесадминистрация от Харвард, определено не се вместваше в днешния свят, нито в морално-етичните представи на писателя.

„Не и сега“ — поклати той глава и на лицето му изплува тъжна усмивка. Със сигурност не и в това произведение, което бе започнал да обмисля тайничко, с ужасна ирония, като последния литературен портрет, създаден от твореца на стари години. Макар че нито за миг не го бе имал предвид сериозно. Дори Джеймс Джойс не беше успял да постигне така желаното метафизическо съвършенство в своя „Портрет на художника като млад“1. А иначе току-що написаните редове, по негова преценка, си бяха обикновена, банална сатира и в нея нямаше място нито за обширни естетически експерименти, нито за противоречиви домашни конфликти, нито за сълзливи трагедии — все неща, които талантливи и чевръсти журналисти можеха да напишат за половин ден в рамките на осемстотин думи, докато той самият се нуждаеше от три-четири години и поне четиристотин страници.

Дългогодишният жизнен опит го беше научил никога да не изхвърля изписан лист хартия, преди да редактира текста поне веднъж, за да го прибере накрая в някоя папка или в паметта на компютъра си. За тези страници обаче не изпита и миг колебание.

„О, по дяволите!“ — изруга той на глас, откъсна горните листа от жълтия си бележник, смачка ги на топка и ги захвърли в плетеното кошче за боклук. С мъка преодоля желанието да си полегне за кратка предиобедна дрямка, която щеше да му бъде втората за деня. Отново въздъхна, после посегна за шала и ръчноплетената жилетка и напусна кабинета си.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Портрет на твореца като стар»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Портрет на твореца като стар» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Портрет на твореца като стар»

Обсуждение, отзывы о книге «Портрет на твореца като стар» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.