Алина Бронски - Последната любов на баба Дуня

Междувременно се сдобих с адвокат. Платен е от държавата и е относително млад. Казва се Аркадий Сергеевич.

Бабо Дуня, казва ми той, ако непрекъснато ми разказвате за вашите колорадски бръмбари в Черново, не бих могъл да разработя никаква стратегия.

А аз питам — каква стратегия? За какво му е на един невинен човек стратегия?

Вчера ми рече, че от някакъв немски вестник са го помолили да установи контакт с мен и са му дали въпроси за мен. Питам се, разбира се, дали майка ти има нещо общо с това? От къде на къде някакъв немски вестник ще се интересува от мен?

Исках да ти разкажа още някои общи неща за затвора, че да не става дума непрекъснато за мен. Тук би могло и да се издържи. Момичетата вече се държат по-добре една с друга. Маря била видяла някога по телевизията, че в затворите човек лесно стигал до наркотици, но аз казах на нея и на останалите, че в моята килия такова нещо няма да се случи, ние ще държим килията си чиста. Маря се разсърди, каза, че съм й проваляла и последното удоволствие.

И още казва, че другите ме слушали не защото съм баба Дуня от Черново. Те не четели вестници. А защото са видели татуираното око на ръката ми. В затвора само най-важните люде имали татуировка око, от тях всички се бояли (така била разбрала Маря).

При това татуировката ми не е око, а О като Олег. Бях се опитала да запълня буквата с цвят, защото не я исках повече, и поради тази причина сега татуировката изглежда доста странно. Доброто мастило избледнява бавно и след седемдесет години. Но това е друга история.

Яденето е хубаво. В коридора пред столовата има витрина, където всеки обед се поставя една показна порция супа или каша, та никой да не се оплаква, че е получил твърде малко. На една възрастна жена не й трябва много, аз дори често давам и на Маря от моята купа.

Даже и не искам да си представя как, докато съм тук, в градината ми избуяват плевелите. Надявам се, че при теб всичко е наред и че в училище получаваш добри бележки.

Твоя любяща те баба Дуня.

Скъпа моя внучко Лаура,

Отново ти пише твоята баба Дуня. Вероятно се чудиш защо напоследък толкова често ти пиша. Не е защото в затвора човек разполага с повече време от обикновено. Просто има повече неща за разказване.

След два дни ще има заседание на съда. То продължавало дълго, ми обясни Аркадий Сергеевич, дребното момче с дипломатическото куфарче. Ще бъде прочетено обвинението и ще бъдат разпитани свидетели, а пък и ние на подсъдимата скамейка не сме малко, цялото село. Ще има и публика, защото процесът е така необичаен и защото някои хора отвън ме познавали, макар че аз не ги знам. Питах се дали трябва да се срамувам и след това реших: не, няма защо да се срамувам, тъй като не съм сторила нищо незаконно.

Трябва да си помисля за някои неща, които ще кажа пред съда. Не съм свикнала да говоря пред много хора. Но ако Аркадий Сергеевич прочете думите ми, тогава хората може и да не повярват, че аз съм ги казала. Затова трябва сама да го направя.

Каквото и да чуеш за мен, никога не забравяй: твоята баба Дуня не обича никого толкова много, колкото теб, макар и още да не сме се виждали.

През нощта се събуждам, защото Маря е седнала на моя нар и реве. Виждат се тресящите се контури на едрото й тяло. Опитва се да е тиха, тъй като Тамара, която е убила мъжа си с ютия, не обича да се вдига шум в часовете за сън.

— Какво има? — шепна аз. Маря диша на пресекулки.

— Нищо не разбирам, Машенка.

Притискам се до стената, а тя в същото време се опитва да се излегне до мен. Това е едно несигурно начинание: или Маря ще се строполи на земята, или ще се просне отгоре ми и ще ме задуши с гърдите си. Глътвам си корема и се опитвам да стана възможно най-слабичка.

Тя обвива ръка около врата ми и притиска устни към ухото ми.

— Само да знаеш колко ме е страх, Дуня — горещи сълзи се стичат в слуховия ми орган — страх ме е, че те всичките ще ни осъдят и след това ще ни разстрелят.

— Едва ли ще ни разстрелят, Маря. Така са постъпвали преди петдесет години.

— Ти си добре, теб изобщо нищо не може да те разстрои.

Нищо не отговарям.

— Вярно, че всички заедно го заровихме, но само един го е убил!

Сълзите на Маря парят в ухото ми. Освобождавам едната си ръка и я галя по рамото. Тя е в по-лоша ситуация от моята, нейният адвокат изобщо не се появи. Питах Аркадий дали не би могъл и нея да защитава, но той каза, че било забранено. Изобщо почва да ми се струва, че тук в затвора цари ведомствен хаос. И на всичкото отгоре отвън дебнат телевизионните екипи, които пречат на хората да си вършат работата.