„Докараха ме тук почти полумъртва, — пише тя в едно от късните си писма. — Наложи се да викат лекар и сестра от Бомбай… Вече съм на 70 години и съм преминала Огнената Йога… колко неземно трудно е да поемеш огнените енергии с физическото си тяло… Сърцето ми често замира. Ай времето ми не стига, защото много часове отиват за съобщенията (от Учителя) и преписването им. Зрението ми също е отслабнало и ми е трудно да продължавам записките си… Всички тези записки следва да бъдат поставени в ред, а притокът на нови не секва…“
Записките… Нейните дневници за връзките с Братята от Шамбала, в продължение на десетилетия, нейните лични съчинения, ката и не видели бял свят, нейните стотици непубликувани писма… Запитах веднъж Светослав Рьорих съществуват ли необнародвани материали, останали от майка му, като имах пред вид, че публикацията на поредицата Агни Йога прекъсва през 1938. Отговори ми утвърдително, като поясни, че става дума за ръкописи от хиляда страници.
— Не е ли възможно поне част от тия хиляди страници да бъде обнародвана? — продължих да питам.
— Всичко може да бъде обнародвано, но времето още не е дошло.
Естествено, че времето още не беше дошло, като имам предвид, че разговорът се водеше през пролетта на 1978. А Святослав добави:
— Майка ми сама е определила сроковете за публикациите.
През 1990 той предостави на Международния Рьорихов Център цялото непубликувано книжовно наследство на майка си, заедно със задължението да се съблюдават сроковете. Но ако МРЦ стриктно спазва ангажиментите си, намират се и фактори, чиито действия се определят единствено от комерчески интереси.5
Така или иначе, непубликуваната част от духовното наследство на Елена Рьорих е в надеждни ръце и в едни или други срокове предстои да стане достояние на човечеството. По тоя начин, макар и напуснала физическия свят, тя ще продължава да ни напътства през мрачините на страшната Кали Юга към светлите простори на предречената Кали Юга.
Нали затова Учителите на Бялото братство я бяха нарекли Урусвати, което значи Утринна звезда или казано по нашенски Зорница.
© Богомил Райнов
Източник: Неизвестен
Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/2742]
Последна редакция: 2007-03-29 19:45:47