Богомил Райнов - Тайното учение

Дейността на Учителите протича в сфери и форми, съвсем непроницаеми за обичайното разбиране. Ние дори не можем да си представим колосалното напрежение на тяхната работа при все по-честите кризисни моменти за планетата. Именно затуй трудно можем да очакваме, че ще видим някой от Учителите да пътува из големите градове и да изнася лекции за любознателната публика. За да приключим с тоя въпрос, ще цитираме следващия пасаж от едно писмо на Елена Рьорих:

„Не трябва да се мисли, че Последният Велик Учител ще се яви в плът и ще ходи сред нас, поучавайки, както това са правили Буда и Христос. Всяка епоха изисква своите прояви. Затуй и типът на Учителя, движещ се с група ученици от селище в селище, вече е потънал в Лета. Някои Старши братя сега още носят физическо тяло за особени цели, но не за срещи с тълпите…“

„Трябва да се разбере, че Великите Властелини приемат и запазват един или друг образ в съответствие с нуждите на Света. Защо е тъй трудно да си представите, че Великата Индивидуалност не се нуждае от физическо тяло за своите прояви? Освен туй, фактите на миналото и примерите на съвременния живот ни показват как са били посрещани и с какво са били съпровождани всички появи на Великите Духове сред невежествените двуноги. В най-добрия случай те са били награждавани с епитета шарлатан или шпионин, а по-точно и с двата…“

„Величайшата Индивидуалност не може да се появи сега сред хаотичното мислене и вибрациите на разюзданите тълпи. Великите Властелини следват във всичко закона на целесъобразността. И тъй, разберете, че при състоянието на съвременното човечество проявата на Височайшето Его във физическа обвивка е съвсем невъзможна и би била разрушителна за цялата еволюция. Великият Властелин, невидимо видим, ще ръководи и вече ръководи , обгърнат от всички Лъчи, мощна но незрима лаборатория . Скоро, скоро тези Лъчи ще бъдат насочени за пробуждане на духа в човечеството…“

Вече се изясни, че хората са твърде различни по своите способности и степен на развитие. Каза се също, че това неравенство не свидетелства за „несправедливостта“ на Космическия закон, а напротив, говори за пълното безпристрастие на причинността и на Кармата. Всяка индивидуалност носи в себе си огненото зърно на Безсмъртния Дух — и в това е равенството. Но развитието на всяка индивидуалност е и развитие на свободната воля с всички произтичащи от това последствия — и оттук е неравенството. Всеки сам по свой път и с различно усилие се движи през етапите на превъплъщенията. Така се създава една огромна амплитуда между все по-бързо напредващите и все повече изоставащите.

„Обширна е областта на човечеството, с върха си тя докосва Висшия Свят в лицето на героите; долу тя произвежда космическа смет, която изпълва с камъни съседните планети. Неизмеримо е разстоянието между героя, вече осенен от Светлината на Висшия Свят и утайките на сметта.“

„Трудно е да си представим, че потенциалът на основната енергия е бил даден на всеки човек, но колко различно са се отнесли хората с великия дар! Даже въображението не може да обгърне такава пропаст.“ (М.)

Нека оставим настрана безнадеждно проигралите своето съкровище, деградирали дотам, че да бъдат изхвърлени от цикъла на човешката еволюция и да се превърнат, както казва Адептът, в камъни на съседните планети. Нека оставим настрана и другите, за които все още не е ясно дали ще бъдат сполетени от подобна печална участ, или ще намерят сили да се изтръгнат от гибелта. Остават онези, които действително заслужават да бъдат наричани човеци. Ала амплитудата и тук е огромна — от едва прохождащите и още неукрепнали сътрудници, до великите Учители и дори още по-нагоре. Една гигантска пирамида или, ако щете, една необозрима стълба, от нашия тъмен свят до сиянието на Далечните светове. Тази необятна стълба наричаме Йерархия на Светлината.

Йерархията на Светлината няма нищо общо с установените от хората земни йерархии. Възлизането тук е еднакво достъпно за всеки. То не носи никакви облаги, особено ако не сме свикнали да приемаме за облаги все по-голямото напрежение и все по-високата отговорност. Най-сетне, то не се регламентира от стоящите на върха, а от неотменим космически закон.

Макар да изглежда съвсем ясен и естествен, законът на Йерархията трудно се разбира. Много хора смятат, че приемайки го, се лишават от свободата си. Те дори не си дават сметка, че космическият закон е напълно безучастен към нашето приемане или неприемане. Той просто съществува. Не съзнават, че той не е потискане, а движение нагоре. Че не е израз на ничия воля за господство, а е обективен принцип на еволюцията. Че отказът да се присъединиш към Йерархията на Светлината не ти осигурява свобода, а автоматически те подчинява на йерархията на мрака, дори без да го искаш и без да го съзнаваш, защото във Вселената има само Светлина и мрак и между тях не съществуват неутрални територии.