Богомил Райнов - Тайното учение

И тъй, Учението най-сетне е пред нас. Не във форма на отделни писма, които биха могли да подразнят критиците със своята фрагментарност. Нито в преразказ на един или друг посредник, което пък би могло да постави под съмнение автентичността. Петнадесетте неголеми томчета, вече изброени от нас, съдържат словото на Учителя Мория, записано с възможно най-голяма точност.

И — факт за отбелязване — въпреки обичайната безогледност на клеветата, никой от противниците на Елена и Николай Рьорих никога не е дръзнал да им припише авторството на споменатите книги — толкова очевидно е по тона и съдържанието на тези книги, че те идват от един свят, съвсем различен от нашия.

Учението би могло да се оценява в различни аспекти:

като философия , доколкото представлява възглед за категории като дух и материя, пространство и време, доколкото ни разкрива отношението между човека и света и решава основните проблеми на познанието;

като космогония , доколкото разглежда въпросите за същността на Вселената, за нейното възникване, еволюция и строеж;

като етична школа , доколкото съдържа свои концепции за доброто и злото, за нормите на човешките отношения и човешко поведение;

като религия , доколкото тълкува Божественото начало и възприема принципи на такива духовни водители като Буда и Христос;

като ръководство от практично-приложно естество, доколкото съдържа многобройни съвети за начина на живот, за режима на хранене, за предпазване от болести, обсебване, злотворни влияния.

Последният аспект очевидно е най-стеснен. Но колкото и абсурдно да изглежда, той най-много привлича някои хора. И когато такива хора установят, че въпреки практичната си полза, Учението все пак не е някаква Хатха-йога, обещаваща здраве и дълголетие, те бързо се дезинтересират от него.

Учението наистина не е Хатха-йога. Обаче то не е и философия, космогония, религия или етична школа. То обхваща основните проблеми на тия сфери, както и на редица други, но за да стигне до точния отговор — ги разглежда в сложните им и многообразни връзки, като ги издига до един органичен синтез , който трудно би могъл да бъде обозначен с името на коя и да е отделна наука.

Учението ни дава познания за Безпределността, наричана Вселена, за многообразието на различните проявени форми и движещи сили, за мястото на Земята и на човека в този ^необятен свят, за законите на човешката еволюция, за нейното минало, настояще и висша цел. Но колкото и богата да е тая проблематика, ние ще проявим късогледство, ако оценим Учението само в нейните рамки.

Елена Рьорих в едно свое писмо, след като дава на кореспондента си исканите пояснения по някои космогонични проблеми, добавя: „Съветвам ви да мислите повече за духовното усъвършенстване, отколкото за космогонията. Без очистване на сърцето, без разширение на съзнанието по пътя на Живата Етика, не може да се получи истинско знание. Тъй, изкореняването на един лош навик ще ви донесе повече полза, отколкото заучаването наизуст на всички съществуващи системи в космогонията.“

Смисълът на бележката е достатъчно ясен: нравственото усъвършенстване трябва да предхожда интелектуалната осведоменост. Нещо повече: нравственият момент е по-важен от интелектуалния. Този съвет може да изглежда спорен. Ала той съвсем не е случаен.

Макар да представлява неоценима форма на самообразование, Учението не е школа за самообразование. То не си поставя за цел да замести или да измести другите науки, та макар и в качеството си на принципно нов синтез. Неговата задача е не просто да ни обогатява със знания, а да ни накара да действаме. И ако ни дава знания, то е именно за да ни научи да действаме. Само когато разберем напълно този действен характер на Учението, ние наистина ще се доближим до неговия смисъл.

Ако тези книги започват да се появяват едва три десетилетия след публикацията на „Тайното учение“, то е защото появата им е предизвикана от промените в света и защото идват да ни кажат нещо повече от съдържащото се в „Тайното учение“, където проблемите на космогонията и човешката еволюция са широко осветени.

Махатмата сам често нарича Учението „Жива Етика“ или „Учение на Живота“ и многократно подчертава, че то трябва незабавно да се прилага в живота, да се превърне в образец на поведение, в мерило на всички наши постъпки.