Делиян Маринов - Последните българи

Здесь есть возможность читать онлайн «Делиян Маринов - Последните българи» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Book&art studio „Gaiana“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последните българи: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последните българи»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Читателю, скитал ли си по родните земи?
Бродил ли си из буренясващи ниви, оредяващи гори, корита на изсъхващи реки?
Бил ли си из пустеещите села на Балкана и Родопите?
Виждал ли си порутените къщи и сринатите до земята плевни?
Застигала ли те е мелодията на кавал на самотен пастир, залутан с козичките си нейде в затънтени краища?
Вървял ли си срещу вятъра по очукан друм, докато нощта се спуска и зверовете излизат да търсят плячка?
Чувал ли си историите за последните българи по тези изоставени и погълнати от дивото земи?
Можеш ли, скъпи приятелю, разлиствайки страниците на тази книга, да споделиш сълзите и понесеш скръбта им?
Срещни се с последните българи и се пренеси в техния свят…
… преди окончателно и безвъзвратно да е рухнал.

Последните българи — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последните българи», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лицето му изведнъж блесна.

— Ама те са наистина вкусни! — възкликна.

Продължи да си взима още от шепата на бабата, по чието лице грейна топла усмивка. Като изяде още няколко, момчето реши да сподели черешите със сестра си, която също ги одобри.

След минута децата вече бяха оставили телефоните си на земята и бяха станали. Късаха бързо череши и ги хапваха с удоволствие.

— Благодаря ти, бабо! — каза Наско с пълна уста, докато държеше в ръцете си току-що счупен клон. — Наистина са по-вкусни от купешките.

— Яжте, мили мои — каза им бабата и приседна на месала отново.

За половин час младежите успяха да се наситят напълно на черешите. След като пиршеството им приключи, двамата отново взеха телефоните си и се запътиха към къщата.

— Ама къде отивате? — попита бабата.

— Е как къде? Да си полегнем — каза Бетина с невинно изражение.

Двамата се отдалечиха от старата жена, а тя ги съпроводи с поглед до вратата и се обърна към старата череша.

Най-долните клони бяха почти напълно обрани. Децата си бяха хапнали стабилно, а и тя в последната седмица си береше от време на време. Сега най-близките череши се намираха твърде високо, а старицата, със своите метър и петдесет и голямата си гърбица, не би могла да се пресегне до тях.

Стоеше замислена, а горе над нея вятърът полюшваше лениво отрупаните с плодове клони.

Недостижими.

Вечеряха на дървената маса в двора. Надя се беше постарала да сготви добре, така че всички да бъдат сити. Вече се беше свечерило. Разговорите вървяха мудно, прескачаха от тема в тема — всяка по-тривиална от предишната. След като на младежите им омръзна и решиха да се приберат в къщата, Надя хвана ръката на майка си и каза:

— Чаках децата да си легнат, за да си поговорим малко.

— Какво има, мила? Нещо лошо да не е станало?

— Ами, такова… Виждаш, че откакто татко го няма, нещата не са същите. Дворът е запустял. Таванът в кухнята ще падне наесен, като почнат дъждовете. Освен това има няколко стаи, които трябва да се измажат. Ремонтът ще струва скъпо.

— Знам, миче. Но аз съм си свикнала така и мога да преживея и този сезон. Знам, че ви е трудно — и с фирмата, и с издържането на децата, които сигурно с всяка година искат все повече и повече. Затова не ти искам нищо.

— Не става въпрос за това да ми искаш нещо. Става въпрос, че имотът се руши. Ненужен е. Говори се, че в селото са се навъдили много крадци. Ще те видят, че си сама, и ще дойдат да опоскат всичко, що намерят!

— Какво искаш да ми кажеш? Давай направо, не мога повече така! — не издържа възрастната жена.

— Вчера пуснах обява в няколко агенции за продажба на къщата и двора. Утре децата ще направят снимки и ще качим и тях с обявите в интернет. Парите ще спомогнат за бизнеса, а теб… — жената преглътна, — теб ще пратим в старчески дом, където да доизкараш спокойно старините си.

— Старчески дом?! Никому ненужна! — възкликна бабата, а очите й веднага се навлажниха. — По-добре да бях умряла!

Старицата започна да се кръсти и се разплака.

— Досьо, къде си? Ела да ме прибереш, моля те. Не мога без теб тук!

— Недей да говориш така! — скастри я дъщерята. — Вечно се правиш на жертва! Не можем да се оправяме с теб. Ще се наложи да отидеш в старчески дом. А парите ни трябват.

После стана и се запъти към къщата.

Бабата стоя дълго, потънала в скръб, с лице, обърнато нагоре към небето. С почервенели очи, търсещи нещо в небитието…

На утринта Надя и децата се събудиха от виковете на бабата. След като обиколиха из къщата и не я намериха, излязоха на двора. Веднага я видяха — под старата череша. Беше паднала на земята и се гърчеше, стенеща от болка. До нея лежеше дървената стълба, която се беше счупила.

— Ти луда ли си?! Гледай кое време сутринта е, а ти си тръгнала череши да ми береш! Писна ми от твоите буркани!

Надя се приближи и се надвеси над агонизиращата си майка. В очите й не се четеше нито капка милост — само раздразнение.

— За децата ли е целият този цирк? Вечната жертва! Все онеправданата! Ще я продадем тая къща! Но преди това ще запаля тази череша! А теб — Надя посочи бабата с пръст, — теб ще натикам в старчески дом, за да не си ни на главата!

Обърна се към смаяните младежи и започна да ги побутва.

— Хайде, деца. Събирайте си багажа и в колата. Ще дойда другия уикенд да снимам къщата. Беше грешка да идвате.

За момент нито Наско, нито Бетина помръднаха. После обаче от телефона на момичето се чу писукащ звук и тя бързо го извади от джоба си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последните българи»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последните българи» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последните българи»

Обсуждение, отзывы о книге «Последните българи» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x