Чак Хоган - Заразата

Гюс трябваше да скъта от тези динеро сусио , от тия мръсни пари за своята мадре . Да й ги даде след като се махнеше Криспин. Да пъхне още в шапката си и да ги остави там за нея. Да я направи щастлива. Да направи нещо добро.

Извади телефона си преди да влезе в тунела.

— Феликс. Ела да ме вземеш.

— Къде си бе, брато?

— Ще съм по Батъри парк.

— Батъри парк? Чак там ли бе, Густо?

— Тъй че замъкни се до Девета и спри там, копеле. Ще излезем. Ще си направим купон, човече. Ония пари, дето ти ги дължа — днес ударих кьоравото. Донеси ми яке или нещо за обличане там, чисти обувки. Заведи ме в клуб.

— Ебаси… нещо друго?

— Просто си извади пръстите от кончата на сестра си и ела да ме вземеш, компренде ?

Излезе от тунела в Манхатън и отцепи право през града, преди да свие на юг. Стигна до Чърч стрийт южно от Канала и започна да оглежда уличните табели. Адресът беше на сграда с търговски партер и строително скеле пред фасадата. Прозорците бяха облепени с разрешителни за строеж, но без никакви строителни камиони наоколо. Улицата беше тиха, с жилищни сгради по нея. Гаражът задейства по описанието, шифърът за достъп отвори стоманена врата, под която колата едва мина и Гюс продължи надолу по рампата под сградата.

Паркира и остана да седи заслушан. Гаражът беше мръсен и зле осветен. Приличаше на добър капан. Вдигнатият прахоляк се вихреше на гаснещата светлина през отворената врата. Импулсът го подтикваше да драсне припряно навън, но трябваше да се увери, че пътят е чист. Изчака, докато гаражната врата се смъкна надолу и се затвори.

Гюс сгъна листовете и плика от жабката, натика ги в джобовете си, пресуши останалото от първата бира, смачка кутията на бучка алуминий и излезе от кабината. След миг колебание влезе отново и с кърпата изтри волана, копчетата на радиото, жабката, дръжките на вратата отвътре и отвън, и всичко друго, което мислеше, че може да е пипнал.

Огледа из гаража. Единствената светлина вече идваше между перките на вентилатора, а прахта се стелеше като мъгла в смътните й лъчи. Гюс изтри ключа за запалване, после заобиколи отстрани до задните врати на буса. Само за проба опита дръжките. Бяха заключени.

Помисли за миг, а после любопитството го надви. Опита ключа.

Ключалките бяха различни от запалването. Това отчасти го облекчи.

Терористи , мина му през ума. Би могло да съм един шибан терорист вече. Докарал съм кола, фрашкана с експлозиви.

Това, което можеше да направи, бе да изкара товарния бус оттук. Да го паркира пред най-близкия полицейски участък, да остави бележка на прозореца. Да ги накара да видят има ли нещо или няма.

Но тези шибани кучи синове имаха адреса му. Адреса на неговата мадре . Кои бяха те?

Ядоса се и горещината на срама го прониза по гърба. Блъсна веднъж с юмрук по страната на белия минибус, показвайки недоволството си от сделката. Отвътре отекна задоволителен звук, който наруши тишината. После се предаде, хвърли ключа на предната седалка и блъсна с лакът шофьорската врата — нов задоволителен звук.

Но след това, вместо гаражът отново да затихне бързо, Гюс чу нещо. Или му се стори, че чу. С последните лъчи светлина, пропълзели през решетката на вентилатора, Гюс тръгна право към затворените задни врати и се заслуша, като почти опря ухо до багажника.

Нещо. Почти като… ръмжащ стомах. Същият кух, къркорещ глад. Раздвижване.

О, я майната му — реши той и отстъпи назад. Станалото — станало. Стига бомбата да гръмне под Сто и десета, какво ми пука?

Глухо, но съвсем отчетливо дрънн от вътрешността на буса го накара да подскочи назад. Хартиената торба с втората бира се изплъзна под свитата му ръка, кутията се пръсна и разля пенливата течност по прашния под.

Разлятото се утаи на сива пяна и Гюс се наведе да почисти оцапаното, после се спря присвит, с ръка върху подгизналата торба.

Товарният бус едва забележимо се наклони. Пружините под рамата звъннаха леко.

Нещо се беше раздвижило или изместило вътре.

Гюс се изправи, остави долу пръсналата се бира и тръгна заднешком към изхода, а обувките му застъргаха в зърнистия под. След няколко крачки се спря и се овладя с усилие. Номерът му в подобни ситуации бе да си мисли, че някой го наблюдава как губи хладнокръвие. Обърна се и тръгна спокойно към затворената гаражна врата.

Пружината отзад изскърца отново и забави стъпката му, но не можа да го спре.

Стигна до черното табло с червен бутон до вратата. Шибна го с широката част на дланта си, но не последва нищо.