Чак Хоган - Заразата

— Някой трябва да го е преместил — каза Еф без да спира да оглежда. Отдръпна се няколко стъпки назад и огледа целия хангар. — Не може да е отнесен далече.

Очите на Нора горяха.

— Те едва сега започват да претърсват багажите. Все още нищо не е изнасяно.

— Освен онова нещо.

— Мястото е под охрана, Еф. Колко голямо беше онова чудо, два и петдесет на един? Тежеше поне двеста кила. Най-малко четирима души са трябвали, за да го изнесат.

— Точно така. Значи някой знае къде е.

Отидоха при дежурния служител на входа на хангара, който поддържаше дневника на охранявания обект. Младият мъж прегледа главния списък, времевото разписание за влизанията и излизанията на всеки и на всичко.

— Тук няма нищо — каза той.

Еф усети, че Нора се кани да възрази и заговори преди тя да е успяла.

— От колко време сте тук, на този пост?

— Някъде от дванайсет, сър.

— Без прекъсване? А по време на затъмнението?

— Стоях точно тук, отвън. — Посочи на няколко метра пред вратата. — Никой не е минавал покрай мен.

Еф се извърна отново към Нора.

— Какво става, по дяволите? — рече тя и погледна дежурния на пост. — Кой друг би могъл да е видял един грамаден голям ковчег?

При думата „ковчег“ Еф се намръщи. Озърна се през рамо към хангара, а след това нагоре към камерите, монтирани в таванските греди. И посочи.

— Те.

Двамата с Нора и дежурният служител на Летищни власти с дневника се качиха по дългото стоманено стълбище до контролния офис над ремонтния хангар. Долу механиците демонтираха носа на самолета за оглед на вътрешното оборудване.

Четири дистанционни камери работеха непрекъснато в хангара: една беше насочена към вратата, водеща към стълбището за офиса; друга — към вратите на хангара; една беше горе в мертеците — същата, която Еф беше посочил — и имаше една в помещението, където стояха в момента. Всичко се показваше на големия, разделен на четири квадрата, екран.

Еф се обърна към старши механика:

— За какво е камерата в това помещение?

Старшият сви рамене.

— Защото тук държим дребните пари, предполагам.

Седна в очукания кабинетен стол с увити със сива монтажна лепенка облегалки и зашари по клавиатурата под монитора, докато увеличи картината от мертеците до пълен екран. След това превъртя назад записа. Устройството беше цифрово, но отпреди няколко години и твърде разстроено, за да може ясно да се различи нещо при превъртането.

Спря го. На екрана сандъкът лежеше точно там, където трябваше да бъде, в края на разтоварения багаж.

— Ето го — каза Еф.

Служителят кимна.

— Добре. Да видим тогава къде е отишъл.

Старшият пусна записа напред. Вървеше по-бавно от превъртането, но все пак доста бързо. Светлината в хангара помръкна със затъмнението, а когато огря отново, сандъкът го нямаше.

— Стоп, стоп — вдигна ръка Еф. — Върни назад.

Старшият върна малко назад и отново натисна бутона „play“. Този път цифрите долу показаха, че образът се върти по-бавно от преди.

Хангарът помръкна и изведнъж сандъкът изчезна отново.

— Какво по…? — изпъшка старшият и натисна „пауза“.

— Върнете съвсем малко назад — помоли Еф.

Старшият го направи, след което го пусна в реално време. Хангарът потъмня, все още осветен от вътрешното работно осветление. Сандъкът си беше там. После изчезна.

— Леле… — Беше дежурният.

Старшият натисна паузата на видеото. Той също беше изумен.

— Има дупка — каза Еф. — Отрязано е.

— Не е отрязано. Видяхте цифрите на хронометъра.

— Тогава върнете малко. Още малко… точно тук… сега отново. Старшият го пусна отново.

И сандъкът изчезна отново.

— Факир — изръмжа старшият.

Еф се озърна към Нора.

— Не просто изчезна — каза дежурният. Посочи другия багаж наблизо. — Всичко друго си остава същото. Без да трепне.

— Върнете го пак — заинати се Еф. — Моля.

Старшият превъртя и пусна отново. Сандъкът отново изчезна.

— Чакай — промълви Еф. Беше забелязал нещо. — Върни назад — бавно .

Старшият се подчини, пусна отново.

— Ето го.

— Божичко — възкликна старшият и едва не подскочи от разнебитения си стол. — Видях го!

— Видяхте какво? — попита Нора в един глас с дежурния служител.

Старшият вече се беше увлякъл и превърташе записа няколко стъпки назад.

— Ето… — каза Еф, подготвяйки го. — Ето… — Старшият задържа ръката си над клавиатурата като състезател в игрално шоу, очакващ да натисне бутона за отговор. — … ето .

Сандъкът беше изчезнал отново. Нора се наведе към екрана.