Чак Хоган - Заразата

— Подуши ли го това? — каза Еф.

— Кое?

— Амоняк. Част от него.

— И… фосфор? — Миризмата я накара да потръпне. — Това ли ги е убило?

— Не. Самолетът беше чист откъм газ. Но… — Озърташе се. Търсеше нещо, което не можеха да видят. — Нора, би ли слязла да донесеш лампи?

Докато я нямаше, Еф мина през кабината, за да спусне сенниците на прозорците, както бяха предишната нощ.

Нора се върна с две живачно-кварцови лампи, които излъчваха „черна“ светлина. Подобни се използваха в увеселителните паркове и от тях белият изпран памук блестеше призрачно. Еф си спомни деветия рожден ден на Зак, който отпразнуваха в една „космическа“ боулинг зала. Тогава всеки път, щом момчето се засмееше, зъбите му блясваха ярко бели.

Запалиха лампите и тъмната кабина мигновено се преобрази във влудяващ вихър от цветове, в гигантска мацаница, покрила пода и седалките, с черни силуети на местата, където бяха седели пътниците.

— О, Боже… — промълви Нора.

Даже таванът беше покрит с част от блестящото вещество, наплескано на размазани шарки.

— Не е кръв — каза Еф, стъписан от гледката. Гледането през задната кабина бе все едно да се взираш в платно на Джак Полок. — Някакъв вид биологична материя е.

— Каквото и да е, пръснало се е навсякъде. Сякаш нещо се е взривило. Но откъде?

— Оттук. Точно оттук, където стоим. — Той коленичи и огледа килима. Миризмата там беше по-остра. — Трябва да вземем проба от това чудо, за да го изследваме.

— Мислиш ли?

Еф се изправи отново, все още изумен.

— Погледни това. — Показа й страница от самолетните схеми. Очертаваше авариен достъп за серията Боинг 777. — Виждаш ли този затъмнен модул в предната част на самолета?

Видя го.

— Прилича на стълбище.

— Точно зад пилотската кабина.

— Какво означава „Г.З.О.П.Е.“?

— Горна зона за отдих на полетния екипаж — обясни Еф. — Стандарт при тези големи птици за дълго разстояние.

Нора го изгледа.

— Някой проверил ли е там горе?

— Знаем, че ние не сме — отвърна Еф.

Пресегна се, завъртя ръчка в ниша в стената и дръпна панела. Тройно сгъващата се врата откри тесни виещи се стъпала, които водеха нагоре в тъмното.

— Мамка му — промълви Нора.

Еф заигра с лампата си нагоре по стълбището.

— Ако схващам добре, това означаваше, че искаш аз да тръгна първи.

— Чакай. Да пратим някой друг.

— Не. Няма да знаят какво да търсят.

— Ние знаем ли?

Еф пренебрегна въпроса и се заизкачва по тесните извиващи се стъпала.

Горният отсек беше тесен и с нисък таван. Нямаше прозорци. Светлината от живачно-кварцовите лампи беше по-подходяща за изследователски оглед от вътрешното осветление.

В първия модул се откроиха две сгънати кресла тип бизнес класа. Зад тях имаше две наклонени подвижни легла, също едно до друго, с пространство едва колкото да се пропълзи в тях. Тъмната светлина показа, че и двата модула са празни.

Но показа и същата многоцветна бъркотия, която бяха открили долу. Разпръсната по пода, по седалките и върху едно от леглата. Само че тук мацаницата беше още по-голяма. Все едно, че нещото се бе размазало, докато е още мокро.

— Какво, по дяволите…? — прошепна Нора.

Миризмата на амоняк също я имаше… заедно с още нещо. Силна и лютива смрад.

Нора също я усети. Вдигна опакото на ръката си под ноздрите.

— Какво е това?

Еф стоеше сгънат почти на две под ниския таван между двата стола. Мъчеше се да намери точната дума.

— Като червеи. Изравяхме ги като деца. Прерязвахме ги на две да гледаме как всяка половина се гърчи. Миришат на пръст, на хладната почва, през която са пълзели.

Черната светлина на лампата му пробяга по стените и подовете и обходи помещението. Канеше се да се предаде, когато забеляза нещо зад хартиените предпазни боти на Нора.

— Нора, не мърдай.

Наведе се настрани, за да има по-добър поглед към застлания с килим под зад нея, а Нора замръзна все едно, че можеше да задейства пехотна мина.

Върху пъстрия килим зад нея лежеше малка бучка пръст. Беше не повече от няколко грама, колкото за проба, мазно черна.

— Същото ли е, което си мисля, че е? — запита Нора.

Еф кимна.

— Сандъкът.

Слязоха отново по външното стълбище до зоната на хангара, заделен за багажа, където вече отваряха за оглед количките за сервиране на храна и напитки. Еф и Нора огледаха купищата багаж, торбите с принадлежности за голф и каяка.

Черният дървен сандък беше изчезнал. Пространството в края на брезентовата пътека, което беше заемал преди, беше голо.