Чак Хоган - Заразата

— Какво?

Еф посочи встрани на екрана.

— Точно там.

Съвсем видимо, на широкия десен ръб на картината висеше размазано черно петно.

— Нещо изригва покрай камерата — каза Еф.

— Горе в мертеците? Какво, птица ли?

— Адски голямо е за птица — отвърна й Еф.

Дежурният се наведе до тях.

— Засенчване е. Сянка.

— Добре. — Еф се изправи. — Сянка от какво?

Дежурният се отдръпна.

— Можем ли да върнем кадър по кадър?

Старшият опита. Сандъкът изчезна от пода… почти едновременно с появата на петното в мертеците.

— Най-доброто, което мога на тази машина.

— Можете ли да увеличите образа? — попита Еф.

Старшият завъртя очи с досада.

— Това тук не ви е епизод от „От местопрестъплението“. Разполагам само с тая шибана радио бракма.

— Значи, няма го. — Нора се обърна към Еф. Другите двама с нищо повече не можеха да помогнат. — Но защо… и как?

Еф се потърка по тила.

— Пръстта от сандъка… трябва да е била същата като бучката, която намерихме току-що. Което означава, че…

Нора го прекъсна:

— Формулираме хипотеза, че от багажния трюм някой се е качил в горната зона за отдих на екипажа?

Еф си спомни чувството, което го беше обзело, докато стоеше в кабината с мъртвите пилоти — точно преди да открие, че Редфърн все още е жив. Усещането за някакво присъствие. Нещо близо.

Придърпа Нора встрани от другите двама.

— И е белязал пътя си с онова… оная мацаница от биологична материя в пътническата кабина.

Нора погледна през рамо към екрана със смътното черно петно в мертеците.

— Мисля, че някой се криеше в онзи отсек, когато влязохме първия път в самолета — каза Еф.

— Добре… — Замълча, докато го осмисли. — Но тогава… къде е сега?

— Където е онзи сандък — отвърна Еф.

Гюс закрачи небрежно по платното с коли в ниския покрит паркинг до летище „Кенеди“. Резките писъци на протрити гуми, завиващи на изходните рампи, ехтяха като в лудница. Извади картончето от джоба на ризата си и провери отново номера на сектора, изписан с друг почерк. Огледа се също така, за да се увери, че няма никой наблизо.

Намери минибуса, очукан и покрит с прах бял „Форд — Иконолайн“ без задни прозорци, в самия край на платното. Беше паркиран отстрани в скосената работна зона, покрита с пърпорещо от течението насмолено платно и натрошени камъни от пропуканата крепежна колона.

Извади от джоба си кърпа, уви я на ръката си и опита бравата, която се оказа отключена, както го увериха. После се отдръпна от колата, огледа изолирания ъгъл на тихия гараж, ако не се смятаха ония маймунски писъци в далечината, и си помисли: Капан. Можеше да имат камера във всяка една от другите коли и да го наблюдават. Като в „Ченгета“, там го беше видял: монтираха малки камерки в пикапи, спираха ги на някоя градска улица в Кливланд или където беше там, а после гледаха как хлапета и други тъпаци скачат вътре и отпрашват със свитата бракма я на весела разходка, я към някой гараж за крадени коли. Да те спипат беше кофти, но да те прецакат така и да те изтипосат по телевизията в праймтайма беше много по-лошо. Гюс предпочиташе по-скоро да го гръмнат по долни гащи, отколкото да му лепнат етикета „глупак“.

Но беше взел петдесетте гущера от оня пич и трябваше да го направи. Лесни пари, които Гюс още носеше в себе си, затъкнати в подплънката на филцовата си шапка като доказателство, в случай че нещата се скапят.

Оня беше в магазина, когато Гюс влезе за бутилка „Спрайт“. Стоеше зад него на опашката, когато плати. Отвън, половин пресечка по-надолу, Гюс чу, че някой го настига и бързо се обърна. Беше същият пич — вдигнал ръце, за да покаже, че са празни. Поинтересува се дали Гюс иска да спечели малко бързи пари.

Бял, в спретнат костюм, доста не на място. Не приличаше на ченге, но не изглеждаше и подозрителен. Приличаше на нещо като мисионер.

— Товарен бус в покрития паркинг на летището. Взимаш го, докарваш го в Манхатън, паркираш го и си ходиш.

— Товарен бус — каза Гюс.

— Товарен бус.

— Какво има вътре?

Пичът само поклати глава. Подаде картонче, сгънато върху пет нови десетачки.

— Просто за вкус.

Гюс дръпна мангизите все едно, че повдига месото върху сандвича.

— Ако ти си ченге, това е капан.

— Там е изписан часът, в който трябва да го вземеш. Не подранявай и не закъснявай.

Гюс потърка сгънатите десетачки в шепата си, като че опипваше фина тъкан. Оня пич забеляза това. Оня пич също така видя, осъзна Гюс, и трите кръгчета, татуирани на гърба на дланта му. Мексиканският бандитски знак за крадец, но тоя как можеше да го знае? Затова ли го беше бройнал още в магазина? Затова ли пичът беше избрал него?