Чак Хоган - Заразата

— Объркана работа — въздъхна Еф. — Но все пак е нещо. Ако се върнат в съзнание, разбира се. Достатъчно дълго, за да измъкнем някои отговори от тях.

Един от служителите на Летищните власти дойде за Еф.

— Д-р Гудуедър, няма да е зле да се върнете там. Товарния трюм. Намериха нещо.

През страничния товарен люк в корема на 777 вече бяха започнали да разтоварват подвижните стоманени багажни контейнери, за да бъдат отворени и инспектирани от екипа СПРМ на Летищната администрация. Когато останалите машини, подредени една след друга като влакова композиция с вгнездените в подовите улеи колела, минаха покрай Еф и Нора, те се отдръпнаха.

В другия край на трюма самотен лежеше дълъг правоъгълен сандък — черен, дървен, тежък на вид. Приличаше на голям шкаф, поставен на гръб. Нелакиран абанос, с дължина около 2,50 м, широк 1,25 м и висок около 0,90 м. По-висок от хладилник. Цялата горна страна беше обкръжена със сложна дърворезба, заплетени като лабиринт заврънкулки, съпътствани от писмо на древен или може би направен така, че да прилича на древен, език. Много от заврънкулките наподобява фигури — поток от изливащи се човешки фигури… и може би, с малко въображение — изкривени в писък лица.

— Някой отварял ли го е вече? — попита Еф.

Служителите от СПРМ поклатиха глави.

— Не сме го пипали — отвърна един.

Еф огледа от другата страна. Три оранжеви ремъка, чиито стоманени куки все още стояха в завинтените в пода халки и лежаха на пода до сандъка.

— Тези ремъци?

— Бяха махнати, когато влязохме — обясни друг.

Еф огледа из трюма.

— Това е невъзможно. Ако това нещо е било оставено незатегнато по време на полета, щяло е да нанесе големи щети на багажните контейнери, ако не и на самите стени на трюма. — Погледна го отново. — Къде му е етикетът? Какво пише в багажния списък?

Един от служителите държеше сноп ламинирани страници, стегнати с ластик, в облечената си в ръкавица ръка.

— Няма го тук.

Еф се доближи, за да провери сам.

— Не може да бъде.

— Единственият описан тук нередовен товар, освен три комплекта стикове за голф, е един каяк. — Мъжът посочи към страничната стена, където затегнат със същите оранжеви ремъци лежеше облицован с пластмаса каяк, облепен с багажни стикери.

— Позвънете в Берлин — каза им Еф. — Трябва да имат запис. Някой там трябва да го помни това. Че то сигурно тежи поне тон и половина.

— Вече го направихме. Нямат никакви данни. Ще се обадят на багажния екип и ще ги разпитат един по един.

Еф се обърна отново към черния шкаф. Пренебрегна гротескната дърворезба, наведе се, за да го огледа отстрани и забеляза по три панти по горния ръб на всяка от страните. Капакът представляваше врата, разцепена в средата по дължина, с две крила, които се отваряха навън. Докосна с облечената си в ръкавица ръка резбования капак, после бръкна под него и се опита да отвори тежките врати.

— Някой иска ли да ми помогне?

Един от служителите пристъпи напред и подпъхна пръсти под капака срещу този на Еф. Еф преброи до три и двамата дръпнаха едновременно нагоре тежките крила.

Вратите се разтвориха и останаха така на грубите широки метални панти. Миризмата, която лъхна от сандъка, беше като от труп. Все едно, че шкафът беше стоял запечатан поне сто години. Изглеждаше празен, докато един от служителите включи фенерчето си и задвижи лъча вътре.

Еф бръкна и пръстите му потънаха в тлъста черна пръст. Почвата беше податлива и мека като тесто. Запълваше две трети от дъното на сандъка.

Нора отстъпи назад от зейналия шкаф.

— Прилича на ковчег.

Еф отдръпна пръстите си, отърси полепналото и се извърна към нея, очаквайки да види усмивка. Така и не се появи.

— Малко е големичко за това, не мислиш ли?

— Защо някой би превозвал сандък с пръст? — попита тя.

— Едва ли биха го правили. Трябва да е имало нещо вътре.

— Но как? — каза Нора. — Този самолет е под пълна карантина.

Еф сви рамене.

— Как обясняваме каквото и да било тук? Единственото, което знам със сигурност е, че имаме един незаключен и незатегнат контейнер без товарителница. — Обърна се към другите. — Трябва ни проба от почвата. Пръстта запазва добре улики. Радиация, например.

— Смятате, че агентът, с който са убити пътниците… — почна един от служителите.

— Е бил натоварен тук ли? Това е най-добрата хипотеза, която съм чул досега.

Гласът на Джим стигна до тях отдолу, извън самолета.

— Еф? Нора?

— Какво има, Джим? — извика Еф.