Чак Хоган - Заразата

— Току-що се обадиха от изолационното отделение в болница „Ямайка“. Сигурен съм, че ще искате да отидете там веднага.

Болничният център беше само на десет минути път северно от летище „Кенеди“ по магистрала „Ван Уик“. „Ямайка“ беше един от определените четири медицински центрове към Програмата за планирана подготовка срещу биотероризъм в Ню Йорк. Беше пълноправен член на „Система за наблюдение на синдроми“ и преди няколко месеца Еф беше провел там тренировка на екип „Канарче“. Така че знаеше пътя до изолационното отделение на петия етаж, предназначено за заболявания, предавани по въздушно-капков път.

На двойната метална врата бе поставен внушителен ярко оранжев трилистен знак за биологична опасност, предупреждаващ за реална или потенциална заплаха върху клетъчни форми или живи организми. Писменото предупреждение гласеше:

Еф представи пълномощното си от ЦКБ на бюрото, а администраторката го позна от предишните упражнения по справяне с биозаплаха. Поведе го вътре.

— Какво става? — попита я той.

— Наистина не искам да звуча мелодраматично — отвърна му тя, след като постави идентификационната си карта в четеца, за да се отвори вратата към отделението, — но трябва да го видите лично.

Вътрешният коридор беше тесен и очертаваше крайния пръстен на изолационното, зает най-вече от работното помещение на сестрите. Еф последва администраторката зад сините завеси в широк вестибюл, пълен с контейнери с контактно оборудване — престилки, очила, ръкавици, ботуши и противогази — и голям подвижен варел за отпадъци, увит с червен пластмасов чувал за смет като щит срещу потенциална биологична заплаха. Противогазът представляваше полумаска тип N95 и беше в състояние да филтрира 95% от частиците с големина от 0,3 микрона нагоре. Това означаваше, че предлага защита от повечето въздушно преносими вирусни и бактериологични патогени, но не и срещу химически или газови замърсители.

След пълното защитно снаряжение, което носеше на летището, Еф се почувства определено беззащитен в болнична маска, санитарна шапка, предпазни очила, престилка и изолиращи найлонови пликове върху обувките. След това облечената като него администраторка натисна бутона, отварящ вътрешната двойна врата и Еф усети при влизането притегляне като вакуум заради системата за обратно налягане, засмукваща въздуха навътре в изолационната зона, за да не може никакви частици да избият навън.

Вътре коридорът водеше отляво надясно към централната снабдителна станция, която представляваше санитарна количка, заредена с лекарства и материали за спешна медицинска помощ, с изолиран в пластмаса лаптоп, интерком система за връзка с външния свят и допълнителни изолационни материали.

Зоната за пациенти включваше осем болнични стаи. Осем напълно изолирани стаи за жилищен район с население от над два и четвърт милиона души. „Капацитет на разширение“ е терминът при планиране на готовност за действие при бедствия, за способността на една система за медицинско обслужване да се разшири рязко извън нормалните граници на действие, за да удовлетвори обществените медицински нужди в случай на голяма степен на риск за общественото здраве. Броят на болничните легла в щата Ню Йорк беше около 60 000 и спадаше. Населението на Ню Йорк Сити беше 8,1 милиона и нарастваше. „Канарче“ беше проект, създаден с надеждата да се поправи този статистически дефицит, като палиативна мярка в готовността за борба с бедствия. В ЦКБ наричаха тази политическа целесъобразност „оптимистична“. Еф предпочиташе израза „да разчиташ на магия“.

Влезе след администраторката в първата стая. Не беше камера за пълна биоизолация. Най-малкото нямаше никакви въздушни люкове или стоманени врати. Беше обикновено болнично помещение в изолирана среда. Подът беше облицован с плочки, осветлението — флуоресцентно. Първото нещо, което видя Еф, беше „Пашкулът на Кърт“, изпънат до страничната стена. „Пашкулът на Кърт“ представлява разглобяема пластмасова носилка, наподобяваща прозрачен ковчег, с по две кръгли ръкохватки от всяка страна и снабдена със заменяеми външни кислородни бутилки. На пода до нея лежаха струпани яке, риза и панталони, срязани от пациента с хирургически ножици. Крилатата коронка на логото на „Реджис еър“ се виждаше на обърнатата пилотска шапка.