Чак Хоган - Заразата

Към обяд бяха свалени почти всички трупове. Останаха само осем. Процесът по идентификация вървеше бързо, благодарение на паспортното сканиране и подробните пътнически декларации.

По време на почивката за смяна на екипировката, Еф и Нора поговориха с Джим извън ограничителната зона. Туловището на самолетния корпус се виждаше над платнените паравани. Отвън излитаха и кацаха самолети. Чуваха турбините им, които се ускоряваха или забавяха над главите им, усещаха раздвижванията в атмосферата и полъха на вятъра.

Между две глътки бутилирана вода Еф попита Джим:

— С колко тела може да се справи Бърза помощ в Манхатън?

Джим отвърна:

— Тук сме под юрисдикцията на Куинс. Обаче си прав, щабът на Манхатън е екипиран най-добре. Логично е да разпределим жертвите между Бруклин и Бронкс. Тъй че по около петдесет във всеки.

— Как ще ги транспортираме?

— Хладилни камиони. Съдебният медик каза, че така са направили с останките от Световния търговски център. Вече се свързахме с Рибната борса „Фултън“ в Долен Манхатън.

Еф често си мислеше за контрола над болестите като за форма на военновременна съпротива, а за екипа си — като за бойци, воюващи на добрата страна, докато останалата част от света се опитваше да продължава ежедневния си живот под облака на окупацията, вирусите и бактериите, които ги тормозеха. В този сценарий Джим беше нелегалният им радист, боравещ разговорно с три езика, който можеше да осигури всичко, от масло и оръжие, до безопасен изход от Марсилия.

— Нищо ново от Германия, а?

— Още не. Затвориха летището за два часа и правят пълна проверка за безопасност. Никакви работници, заболели на летището. И от болниците не дават никакви съобщения за внезапни заболявания.

— Нищо тук не се връзва — заговори неспокойно Нора.

Еф кимна съгласен.

— Продължавай.

— Имаме самолет, пълен с трупове. Ако това беше причинено от газ или някакъв аерозол във вентилационната система, случайно попаднал или не, нямаше всичко да стане толкова… трябва да кажа, толкова мирно . Щеше да има задушавания, припадъци. Повръщане. Посиняване. Хора с различен телесен тип щяха да падат в различни моменти. И всичко това — с придружаваща всичко паника. Сега… ако това е някаква зараза, значи имаме някакъв безумно внезапен, съвсем нов патоген, нещо, което никой от нас изобщо не е виждал досега. Което сочи за нещо изкуствено, създадено в лаборатория. И в същото време да не забравяме, умряха не просто пътниците — самият самолет също умря. Почти все едно, че нещо , някакво унищожително нещо , е поразило самия самолет и е умъртвило всичко вътре в него, включително пътниците. Но и това не е съвсем точно, нали? Защото според мен най-важният въпрос от всички точно сега, е: кой отвори вратата? — Тя зашари с поглед между Еф и Джим. — В смисъл… възможно е да е било промяната в налягането. Може би вратата вече е била отключена и декомпресията на самолета я е накарала да се отвори. Можем да излезем с умни обяснения почти за всичко, а понеже сме медицински учени, точно това правим.

— И онези сенници на прозорците — каза Джим. — Хората винаги гледат навън през прозорците по време на приземяване. Кой ги е спуснал всички?

Еф кимна. Цялата сутрин се беше съсредоточавал над детайлите и възможността да се отдръпне стъпка назад и да види странните събития от разстояние, му беше добре дошла.

— Точно затова четиримата оцелели ще бъдат ключът. Ако са видели нещо.

— Или ако са били замесени — каза Нора.

— И четиримата са в критично, но стабилно състояние — докладва Джим. — В Болничен медицински център „Ямайка“ са. Капитан Редфърн, третият пилот, мъж, трийсет и двегодишен. Адвокат от окръг Уестчестър, жена, на четиридесет и една. Компютърен програмист от Бруклин, мъж, на четиридесет и две. И музикант, знаменитост от Манхатън и Маями бийч, мъж, трийсет и шест. Името му е Дуайт Муршайн.

Еф сви рамене.

— Изобщо не съм го чувал.

— Изнася концерти под името Габриел Боливар.

— О.

Нора също възкликна:

— Охо.

Джим продължи:

— Пътувал е инкогнито в първа класа. Никакъв шантав грим или контактни лещи. Тъй че медиите още повече ще се нажежат.

— Някаква връзка между оцелелите? — попита Еф.

— Засега не виждаме никаква. Медицинският им оглед може би ще открие нещо. Бяха разпръснати из самолета. Програмистът летеше в туристическата, адвокатът — в бизнес класата, а певецът — в първа. И капитан Редфърн, разбира се, в пилотската кабина.