Чак Хоган - Заразата

Болничното легло в центъра на стаята беше заградено с прозрачни полиетиленови завеси, извън които стоеше контролната апаратура и заредената с найлонови торбички стойка със системи. Заграденото с параван легло беше покрито със зелени чаршафи и големи бели възглавници, вдигнати в положение за седене.

Капитан Дойл Редфърн седеше в средата на леглото с прибрани в скута си ръце. Беше бос, облечен само в болничен халат и изглеждаше бодър. Ако се изключеха интравенозната тръбичка в ръката и под рамото му, както и изпитото му лице — изглеждаше все едно, че е смъкнал 4–5 килограма, откакто Еф го беше видял в пилотската кабина — той имаше вид на съвсем нормален, очакващ преглед пациент.

Вдигна обнадеждено очи, щом Еф се приближи до него.

— От летището ли сте?

Еф поклати глава озадачен. Предната нощ този човек простена и рухна на пода в пилотската кабина на Полет 753, а очите му се бяха извърнали навътре в черепа. Тогава изглеждаше почти умрял.

Тънкият матрак изскърца, когато пилотът се размърда на мястото си. Изохка все едно, че се беше схванал и попита:

— Какво се случи със самолета?

Еф не можа да скрие разочарованието си.

— Дойдох, за да ви питам точно това.

Еф се вгледа в рокзвездата Габриел Боливар. Седеше на ръба на леглото като фантастичен готически чернокос водоливник, загърнат в болничен халат. Без ужасния грим изглеждаше изненадващо чаровен — като човек, свикнал на тежък, изпълнен с несгоди бохемски живот.

— Проклетият махмурлук — изпъшка Боливар.

— Други оплаквания? — попита Еф.

— Много. Човече. — Прокара ръка през дългата си сплъстена коса. — Никога не лети с редовен полет. Това е поуката от тази история.

— Господин Боливар, можете ли да ми кажете кое е последното нещо, което помните около приземяването?

— Какво приземяване? Без майтап. През повечето от полета наблягах на водка с тоник — сигурен съм, че съм го проспал. — Вдигна очи и примижа от светлината. — Дали ще може малко демерол, а? Може би като мине количката с освежителните?

Еф забеляза белезите, кръстосващи се по оголените ръце на Боливар и си спомни, че един от концертните му номера бе да се реже на сцената.

— Опитваме се да свържем пътниците с вещите им.

— Това е лесно. Нямах нищо. Никакъв багаж, само телефона ми. Чартърът ми се развали и аз се качих на този самолет само пет минути преди да отлети. Мениджърът ми не ви ли го каза?

— Още не съм говорил с него. Интересувам се по-конкретно от един голям сандък.

Боливар го зяпна.

— Това някакъв психотест ли е?

— В товарния отсек. Стар сандък, запълнен отчасти с пръст.

— Идея нямам за какво ми говорите.

— Не сте ли го транспортирал вие от Германия? Прилича на нещо, което човек като вас би могъл да колекционира.

Боливар се намръщи.

— Това е игра, пич. Шибано шоу, спектакъл. Готическо мацало и вулгарен текст. Потърси ме в Гугъл — баща ми беше методистки пастор и единственото, което колекционирам, са путки. Като стана дума, кога по дяволите ще изляза оттук?

— Имаме да направим още няколко теста. Искаме да ви дадем чист здравен сертификат, преди да ви пуснем да си ходите.

— Кога ще ми върнат телефона?

— Скоро — отвърна Еф на излизане.

Администраторката имаше проблем с трима мъже пред входа на изолационното. Двама стърчаха с една глава над Еф и трябваше да са бодигардовете на Боливар. Третият беше по-дребен, носеше куфарче и определено миришеше на адвокат.

— Отсекът е забранен за достъп, господа.

— Тук съм, за да освободя своя клиент Габриел Боливар — заяви адвокатът.

— Господин Боливар е подложен на медицински тестове и ще бъде освободен в най-ранния възможен момент.

— И кога ще бъде това?

Еф сви рамене.

— След два — три дни може би, ако всичко върви добре.

— Господин Боливар е подал искане да бъде освободен и поставен под наблюдение на личния си лекар. Имам не само правни пълномощия, но мога да му осигуря здравното обслужване в случай, че по някакъв начин е пострадал.

— Никой освен мен не влиза да го вижда. — Еф се обърна към администраторката. — Трябва да поставим пазач тук веднага.

Адвокатът пристъпи напред.

— Слушайте, докторе. Не знам много за карантинния закон, но съм напълно сигурен, че за да се задържи някой под медицинска изолация, е необходима изпълнителна заповед от президента. Всъщност, бих ли могъл да видя въпросната заповед?

Еф се усмихна.

— Господин Боливар сега е мой пациент, както и оцелял при масова злополука. Ако оставите номера си на бюрото на медицинските сестри, ще се постарая да ви държа в течение относно възстановяването му. Със съгласието на самия господин Боливар, разбира се.