Чак Хоган - Заразата

Мъжът сви рамене.

— Къде са всички от редовния персонал?

Сервитьорът поклати глава. Роджър едва сега осъзна, че изглеждаше уплашен.

И го позна. Барманската униформа го беше разсеяла.

— Градинарят, нали? Обикновено подрязваш храстите навън.

Градинарят в барманската униформа кимна изнервено и повлече крака към предното фоайе.

Адски странно. Роджър вдигна чашата си с мартини и се озърна наоколо, но нямаше никой, когото да поздрави или да игнорира, никой, с когото да побъбри за нещата в града. Тъй че след като не срещна ничий поглед, Роджър Лус отпи от коктейла и го преполови на две големи глътки. Питието удари стомаха му и той изпръхтя в отговор. Набоде една от маслините, чукна я по ръба на чашата преди да я пъхне в устата си и я посмука замислено за миг, преди да я сдъвче.

На вградения в дървото над огледалото на бара телевизор със заглушен звук, видя кадри от пресконференция. Кметът, обкръжен от други официални служители с мрачни лица. След това — записан репортаж със самолета от Полет 753 на „Реджис еър“ на пистата на летище „Кенеди“.

Тишината в клуба го накара да се озърне отново. „Къде, по дяволите, са всички?“

Нещо ставаше тук. Ставаше нещо и на Роджър Лус му се губеше какво е то.

Удари още една бърза глътка мартини, после още една, остави чашата и стана. Тръгна към изхода и надникна в пъба отстрани — също беше празен. Кухненската врата беше точно до пъба, тапицирана и черна, с прозорче горе в средата. Роджър надникна вътре и видя бармана/градинар. Беше съвсем сам, пушеше цигара и си печеше стек на грила.

Роджър отиде до входната врата, където бе оставил багажа си. Нямаше ги портиерите да му извикат такси, затова извади телефона си, потърси онлайн, намери най-близкия списък и си поръча кола.

Докато чакаше под високите светлини на навеса за коли пред входа, все още с горчивия вкус на мартини в устата си, Роджър Лус чу писък. Самотен пронизителен вик в нощта, от не много далече. Откъм страната на Бронксвил по-скоро, не от Маунт Върнън. Може би идваше от самото голф игрище.

Изчака, замръзнал на място. Затаи дъх. Заслуша се за още.

Това, което го притесни повече от самия писък, бе тишината, която последва.

Таксито спря. Шофьорът, мургав мъж от Близкия Изток на средна възраст с молив зад ухото, прибра с усмивка багажа на Роджър и подкара.

На дългия частен път от клуба Роджър погледна навън по платното и му се стори, че видя там някого. Прекоси към голф игрището на лунната светлина.

Домът му беше на три минути път. По пътя нямаше други коли, а повечето къщи, покрай които минаха бяха тъмни. Щом завиха на Мидланд, Роджър видя идващ насреща им пешеходец на тротоара — необичайна гледка нощем, особено без кучето, изведено на разходка. Беше Хал Чатфийлд, по-стар негов съсед, един от двамата членове на клуба, препоръчали Роджър още когато с Джоан си купиха къщата в Бронксвил. Хал крачеше странно, с изпънати надолу ръце и облечен в разтворен отпред бански халат, под който се виждаха тениска и боксерки.

Хал се обърна и тръгна към таксито, когато го подмина. Роджър махна с ръка. Когато се обърна да види дали Хал го е познал видя, че Хал тичаше вдървено след него. Шейсетгодишен старец в халат за баня, който се вееше като пелерина зад него, гонеше такси насред улицата в Бронксвил.

Роджър се обърна напред да разбере дали шофьорът също го е видял, но мъжът драскаше нещо на клипборда, докато шофираше.

— Ей. Някаква идея какво става тук?

— Да — отвърна шофьорът с усмивка и леко кимване. Изобщо не беше го разбрал.

Още два завоя и стигнаха до къщата на Роджър. Шофьорът отвори багажника и скочи навън с него. Улицата беше тиха. Къщата му — тъмна като останалите.

— Знаеш ли какво? Изчакай тук. Чакаш? — Роджър посочи встрани до бордюра. — Можеш ли да почакаш?

— Ти плаща.

Роджър кимна. Дори не беше сигурен дали го искаше тук. Имаше нещо общо с усещането, че е много, много сам.

— Имам пари вкъщи. Ти чакаш. Окей?

Роджър остави багажа си в антрето до страничния вход, тръгна към кухнята и извика:

— Ей…

Посегна за ключа на лампата, но щом го щракна, не последва нищо. Виждаше зелената светлина на часовника на микровълновата, тъй че имаше ток. Тръгна пипнешком към кухненския тезгях и заопипва за третото чекмедже да извади фенерчето. Замириса му на нещо гнило, по-силно от остатъците храна, гниещи в кошчето за боклук, а това усили тревогата му и ръката му заопипва по-бързо. Стисна дръжката на фенерчето и го включи.