Чак Хоган - Заразата

Зад него дойдоха превърнатите. Вампири във всевъзможни цивилни облекла, от бизнес костюми до шарениите на гот феновете и папарашката небрежност. Нахлуха в патиото като същества, привлечени от така и нечуто изсвирване.

Водеше ги самият Боливар, мършав и почти оплешивял, облечен в черен халат. Като първо поколение вампир беше по-съзрял от останалите. Плътта му имаше безкръвната алабастрова бледнина, която почти сияеше, а очите му бяха като две мъртви луни.

Зад него стоеше млада жена — негов фен, простреляна в лицето от г-н Фицуилям в разгара на паниката. Костта на бузата й бе разцепена до клюмналото ухо, оставяйки я с половин блеснала озъбена усмивка.

Останалите залитаха напред в мрака на новата нощ, възбудени и съживени от близостта на своя Господар. Спряха се, зяпнали в него с мъртвешките си, изпълнени с обожание очи.

Деца.

Палмър — застанал най-отпред, между тях и Господаря — остана напълно пренебрегнат. Силата на присъствието на Господаря ги задържа в благоговейно очакване. Струпаха се пред него като диваци пред храм.

Г-н Фицуилям остана на колене като поразен.

Господаря проговори и Палмър бе убеден, че думите бяха само за неговите уши.

Ти ме доведе през целия този път. Няма ли да погледнеш?

Беше съзрял Господаря веднъж, в едно тъмно подземие на друг континент. Не ясно и все пак — достатъчно ясно. Образът така и не беше го оставил.

Нямаше как да го избегне сега. Палмър затвори очи, за да се стегне, а след това ги отвори и се обърна насила. Като да се взре в слънцето с риска да ослепее.

Очите му пропълзяха бавно от гърдите на Господаря към…

… лицето му.

Ужасът. И блясъкът.

Нечестивото. И величавото.

Жестокото. И святото.

Свръхестествен ужас изопна лицето на Палмър в маска на страх, докато ъглите накрая се извиха в триумфална зъбата усмивка.

Съвършената погнуса.

Взря се в лика му.

ГОСПОДАРЯ.

Кели премина бързо през дневната покрай Мат и Зак, които гледаха телевизионните новини, понесла чисти дрехи и кухненски принадлежности.

— Тръгваме — заяви тя, докато тикаше товара в платнената чанта на стола.

Мат се обърна към нея с усмивка, но номерът нямаше да мине този път.

— О, хайде, скъпа.

— Ти слуша ли ме?

— Да. Търпеливо. — Стана от стола си. — Виж, Кели, бившият ти съпруг отново направи неговото си. Хвърли бомба в щастливия ни домашен живот тук. Не можеш ли да го разбереш това? Ако е нещо наистина сериозно, властите щяха да ни кажат.

— О. Да бе. Избраниците ни никога не лъжат. — Отиде до предния шкаф и заизмъква останалия багаж. Държеше и походна чанта с вещи от първа необходимост според изискванията на Службата за бедствия и аварии на Ню Йорк, в случай на спешна евакуация. Беше груба платнена чанта, натъпкана с бутилирана вода и опаковки „Гранола“, ръчно радио „Грундиг“, фенерче „Фарадей“, пакет за първа помощ, 100 долара в брой и копия от важните им документи, прибрани в непромокаема кутия.

— Това с теб е самоизпълващо се пророчество — продължи Мат след нея. — Не разбираш ли? Той те познава. Знае точно кой бутон да натисне. Точно затова двамата не ставахте един за друг.

Кели зарови в дъното на шкафа, изхвърли ядосано две стари тенис ракети и удари Мат по крака затова, че говори така пред Зак.

— Не е това. Вярвам му.

— Него го търсят, Кел. Претърпял е някакъв провал, съсипан е. Всички тези тъй наречени гении по същество са крехки. Като онези слънчогледи, дето все се опитваш да отгледаш покрай задния плет — прекалено големи глави и рухват под собствената си тежест. — Кели изхвърли тежък зимен ботуш и той изхвърча покрай пищяла му, но този път Мат успя да го избегне. — Всичко това е заради теб, нали знаеш? Той е патологичен случай. Не може да се откаже. Цялото това нещо е, за да те държи близо до себе си.

Тя се спря, обърна се на четири крака и се вторачи в него изпод пешовете на връхните дрехи.

— Наистина ли си толкова несхватлив?

— Мъжете не обичат да губят. Не искат да се предадат.

Измъкна се навън и издърпа големия си туристически сак.

— Затова ли сега няма да тръгнеш?

— Няма да тръгна, защото имам да върша работа. Ако мислех, че мога да използвам извинението на смахнатия ти съпруг с края на света и да се отърва от инвертирането на всичко — от пода, до компютрите, щях да го направя, повярвай ми. Но в реалния свят, когато не се появиш в работата си, я губиш.

Тя се обърна, вбесена от ината му.