Чак Хоган - Заразата

— Добре дошъл в Ню Йорк.

Прозвуча по-задъхано, отколкото му се искаше. Нищо не може да ти отнеме човешкото така, както един не-човек.

След като Господаря не отвърна нищо, Палмър се помъчи да възвърне увереността си.

— Трябва да заявя, че не одобрявам този Боливар. Не знам защо трябваше да избереш него.

Кой е той е без значение за мен.

Палмър моментално разбра, че е прав. Какво толкова, ако Боливар е бил носеща грим рокзвезда? Май продължаваше да разсъждава като човек.

— Защо остави четирима в съзнание? Това създаде много проблеми.

Разпитваш ли ме?

Палмър преглътна. В този живот той беше създател на крале и не се подчиняваше на никого. Усещането за раболепно покорство бе толкова чуждо за него, колкото и смазващо.

— Някой е по дирите ти — бързо заговори Палмър. — Учен медик, детектив по болестите. Тук, в Ню Йорк.

Какво значи един човек за мен?

— Той… казва се Ефраим Гудуедър. Доктор, експерт по епидемичен контрол.

Дребни надути маймунки. Вашият вид е епидемичният — не моят.

— Някой го съветва този Гудуедър. Човек с дълбоки и подробни знания за вашия вид. Познава древната традиция и знае дори малко биология. Полицията го издирва, но мисля, че е нужно малко по-решително действие. Убеден съм, че това може да се окаже разликата между бързата решителна победа и продължителната борба. Предстоят ни много битки на човешкия фронт, както и други…

Ще надделеем.

Колкото до това, Палмър не таеше съмнения.

— Да, разбира се.

Искаше стареца за себе си. Искаше да потвърди личността му, преди да издаде каквото и да е сведение на Господаря. Точно затова полагаше всички усилия да не мисли за възрастния мъж. Знаеше, че в присъствието на Господаря човек трябва да таи мислите си…

Срещал съм този старец преди. Когато не беше толкова стар.

Палмър изстина поразен.

— Трябва да помните, че ми отне дълго време, докато ви намеря. Пътуванията ме отведоха до четирите края на света и имаше много задънени пътища и отклонения… много хора, през които трябваше да премина. Той беше един от тях. — Постара се смяната на темата да протече плавно, но умът му бе замъглен. Да бъдеш близо до Господаря бе като да си масло в близост до горящ фитил.

Ще срещна този Гудуедър. Ще се погрижа за него.

Палмър вече беше приготвил лист с подчертани пасажи от биографията на епидемиолога на ЦКБ. Извади го от джоба на сакото си, разгъна го и го положи на масата.

— Всичко е тук, Господарю. Семейството му, познати, приятели и колеги…

Последва леко изстъргване по плочите на масата и хартиеният лист бе взет. Палмър успя да зърне периферно дланта. Средният пръст, закривен и с остър нокът, бе по-дълъг и по-дебел от другите.

— Трябват ни само още няколко дни — каза той.

Някакъв спор бе започнал в резиденцията на рокзвездата, двете недовършени съединени къщи, през които бе имал неприятното удоволствие да мине, за да стигне до уговорената среща в патиото. Особено отвращение бе изпитал към единствената довършена част от дома, спалните покои на горния етаж, украсени безвкусно и вонящи на първична похот. Самият Палмър никога не беше лягал с жена. Докато беше млад, бе заради болестта му и проповедите на двете му лели, които го бяха отгледали. Когато стана по-голям, беше по избор. Беше разбрал, че чистотата на тленната му същност не бива никога да бъде опетнена от страст.

Спорът отвътре се усили до тропот и викове. Не можеше да са израз на нищо друго, освен на насилие.

Твоят човек е в беда.

Палмър се напрегна. Г-н Фицуилям беше вътре. Изрично му бе забранил да стъпва в патиото.

— Казахте, че безопасността му тук е гарантирана.

Палмър чу тропот на бягащи крака. Чу пъшкане. Човешки вик.

— Спрете ги.

Гласът на Господаря бе както винаги провлечен и невъзмутим.

Не е той този, когото искат.

Палмър се надигна в паника. Него ли имаше предвид Господаря? Капан ли някакъв беше това?

— Ние имаме договор!

Докато ме устройва.

Палмър дочу нов вик — по-близо този път — последван от два бързи изстрела. После една от вътрешните сводести врати рязко се отвори навътре, а орнаменталното решетъчно крило бе изтласкано навън. Г-н Фицуилям, сто и осемнайсет килограмов бивш флотски офицер в елегантен костюм „Севил Роу“, излетя през нея, стиснал в дясната си ръка револвера, който носеше на колана си. Очите му блестяха от безсилен страх.

— Сър… те са зад мен…

Точно в този момент погледът му се измести от лицето на Палмър към невъзможно високата фигура, застанала зад него. Оръжието се плъзна от ръката на г-н Фицуилям и издрънча на плочите. Лицето му се обезкърви и за миг той се олюля като кукла, отпусната от конец, след което се свлече на колене.