Чак Хоган - Заразата

— Хей — подвикна той, докато другите двама се промъкваха през открехнатата врата зад него. Странно, да влиза така неканен в чужда къща. Застъпва тихо по меката пътека като крадец или убиец. Искаше му се да вярва, че все още е лекар, но с всеки изминал час му ставаше все по-трудно.

Нора продължи нагоре по стълбището, а Сетракян го последва в кухнята.

— Какво ще научим тук според вас? — попита Еф. — Казахте, че оцелелите са били за отвличане на вниманието…

— Казах, че са изпълнили тази цел. Колкото до намерението на Господаря… не знам. Може би съществува някаква особена привързаност към Господаря. Тъй или иначе, трябва да започнем отнякъде. Тези оцелели са единствената ни нишка.

В умивалника имаше купа и лъжица. На масата лежеше разтворена библия, натъпкана с пощенски картички и снимки, обърната на последната глава. Разтреперана ръка бе подчертала един пасаж с червено мастило. Откровение, 11:7-8.

… звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие, а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом…

До разтворената библия като инструменти, положени върху олтар, лежаха разпятие и малка стъклена бутилка, за която Еф предположи, че е светена вода.

Сетракян кимна към религиозните вещи.

— Не по-смислено от чешмяна вода и ципрофлаксин. И не много по-ефективно.

Продължиха в задната стая. Еф каза:

— Съпругата трябва да го е прикривала. Защо не е повикала лекар?

Спряха се пред един килер, за да огледат. Сетракян почука по стените с долния край на бастуна си.

— Науката постигна голям напредък през живота ми, но все още не е измислен инструмент, с който да може да се погледне ясно в брачната връзка между мъж и жена.

Затвориха килера. Еф осъзна, че са свършили вратите за отваряне.

— Няма ли мазе тук?

Сетракян поклати глава.

— Огледът в тясно пространство пълзешком е много по-неприятен.

— Тук горе! — извика припряно Нора от горния етаж.

Ан-Мари Барбур се беше свлякла до седнало положение на пода между нощната си масичка и леглото. Беше мъртва. Между краката й лежеше стенно огледало, което бе разбила в земята. Беше избрала най-дългото, най-приличащото на кама парче и го бе използвала, за да пререже радиалната и улнарната артерии на лявата си ръка. Прерязването на китката е един от най-малко ефективните начини за самоубийство, със степен на успех по-малко от 5 процента. Поради тясната повърхност на долната част на ръката и тъй като е възможно срязване само на едната китка, смъртта настъпва бавно. Дълбокият срез прекъсва нерви, което прави тази ръка безполезна. Методът е изключително болезнен и заради това — успешен само при дълбоко депресирани или луди.

Ан-Мари Барбур се беше срязала много дълбоко. Прерязаните артерии, както и дермисът, бяха издърпани назад и оголваха двете кости при китката. Свитите пръсти на обездвижената й длан стискаха окървавена връзка за обувки, на която бе окачен ключ с цилиндрична глава, очевидно предназначен за катинар.

Изтеклата й кръв беше червена. Все пак Сетракян извади огледалото си със сребърния гръб и го поднесе под ъгъл към извърнатото й надолу лице, просто за всеки случай. Никакво замъгляване, образът беше истински. Ан-Мари Барбур не беше превърната.

Сетракян бавно се изправи, притеснен от това развитие.

— Странно.

Еф застана над нея така, че клюмналото й надолу лице с още изписаните на него объркване и умора, се отрази в парчетата натрошено стъкло. Върху нощното шкафче имаше рамка със снимки на малко момче и момиче. Еф забеляза втъкнатия между тях сгънат лист от бележник. Издърпа го, спря се за миг с листчето в ръката, след което го разгъна внимателно.

Почеркът й беше разтреперан и някак детински. Бе писала с червено мастило също като подчертаното в кухненската Библия.

— „На моя прескъп Бенджамин и скъпата ми Хейли“ — зачете той.

— Недей — прекъсна го Нора. — Не го чети. Не е за нас.

Беше права. Еф огледа страницата за по-съществена информация…

— Децата са със сестрата на бащата, в Джърси, в безопасност… — Продължи надолу до последния пасаж и им прочете само това: — „Толкова съжалявам, Ансел… този ключ, който държа, не мога да използвам… вече зная, че Бог те е прокълнал, за да накаже мен, отхвърлил ни е и двамата сме прокълнати. Ако моята смърт ще изцери душата ти, нека Той да я има…“

Нора се наведе, посегна за ключа и издърпа окървавената връзка от безжизнените пръсти на Ан-Мари.