Чак Хоган - Заразата

Оттам се чу тупване като от падащо по стълби тяло.

След това — познато дрънчене. Обърна се към магазина си и видя как охранителната решетка се спусна до пода. Беше оставил ключовете си на таблото.

Изпадналият в ужас пазач се заключваше вътре.

— Ей… ей ! — изрева Мат.

Но преди да успее да затича натам, усети присъствие зад себе си. Видя как пазачът заотстъпва с облещени очи, събори рафт с дрехи и изпълзя назад. Мат се обърна и видя две хлапета в торбести джинси и кашмирени якета с качулки, идващи от коридора до тоалетните. Изглеждаха дрогирани, кафявата им кожа бе прежълтяла. Бяха с празни ръце.

Наркомани. Страхът го жегна като си помисли, че те можеше да са уболи пазача с мръсна спринцовка. Извади портфейла си и го хвърли към единия. Хлапето не посегна да го хване, портфейлът го плесна в корема и падна на пода.

Мат заотстъпва в паника към вратата на магазина, докато двамата се приближаваха.

Еф удари спирачка на улицата срещу жилището на Боливар, две свързани градски къщи с триетажно строително скеле пред фасадата. Отидоха до вратата и откриха, че е закована. Не набързо и не временно, а покрита с дебели дъски, завинтени за рамката. Беше запечатана.

Еф погледна нагоре по фасадата и към нощното небе над скелето.

— Какво е това криене?

Стъпи на скелето, готов да се качи, но ръката на Сетракян го спря.

Имаше свидетели. На тротоара пред съседната сграда. Стояха и ги наблюдаваха в тъмното.

Еф тръгна към тях. Намери сребърното огледало в джоба на якето си и докопа един от тях, за да провери отражението. Никакво треперене. Хлапето, не повече от петнайсетгодишно, с готическата тъмна боя покрай очите и черно по устните, се издърпа от хватката му.

Сетракян погледна и другите с огледалото. Никой от тях не беше превърнат.

— Фенове — подхвърли Нора. — Бдение.

— Разкарайте се оттук — изръмжа им Еф. Но бяха нюйоркски хлапета, знаеха, че не са длъжни да го правят.

Сетракян погледна нагоре към сградата на Боливар. Предните прозорци бяха тъмни, но в нощта не можеше да прецени дали са затъмнени или са само в процес на ремонт.

— Да се качим по това скеле — предложи Еф. — Влизаме през някой прозорец.

Сетракян поклати глава.

— Няма начин да влезем, без да извикат полиция и да те отведат. Не забравяй, че си издирван.

Старият мъж се подпря на бастуна и погледна отново нагоре към тъмната сграда, преди да се отдръпне.

— Не. Нямаме друг избор, освен да изчакаме. Да научим нещо повече за тази сграда и за собственика й. Като начало, може да ни помогне да разберем в какво се въвличаме.

Първото спиране на Василий Фет на следващата сутрин беше пред една къща в Бушвик, недалече от квартала, в който бе отраснал. Обажданията за оглед напоследък постъпваха отвсякъде, обичайното дву-триседмично чакане на ред почти се бе удвоило. Василий все още довършваше графика си от миналия месец и бе обещал на този човек, че днес ще се отбие при него.

Спря зад един сребрист „Сейбъл“ и извади екипировката си от задницата на пикапа, дългия метален прът и фокусническата си количка с капани и отрови. Първото нещо, което забеляза, бе водната вадичка, течаща по пътеката между двете неизмазани къщи. Чист муден поток като от спукана водопроводна тръба. Не толкова вкусно като мътнокафявата канална вода, но предостатъчно, за да напои цяла колония плъхове.

Един прозорец на мазе беше счупен и запушен с парцали и стари кърпи. Можеше да е просто авария или дело на „нощни водопроводчици“ — нова порода крадци на мед, които свиваха тръби, за да ги продават на скрап.

Сега двете къщи бяха собственост на банката, благодарение на лошите ипотеки, които бяха ударили финансово собствениците им, загубили имотите си за просрочване. Василий имаше среща с мениджъра на имотите. Вратата на първата къща се оказа отключена. Той почука и извика за поздрав. Надникна в първата стая преди стълбището и огледа первазите на дюшемето за урина и изпражнения. От един прозорец висеше счупена полусмъкната щора и хвърляше коса сянка по изкорубения дървен под. Но мениджърът го нямаше.

Василий беше твърде закъсал с времето, за да остане да чака тук. Освен натоварения график с поръчки не бе успял да поспи като хората предната нощ, а искаше и да се върне тази сутрин до строежа при Световния търговски център, за да поговори с някой от отговорниците. На перилото над третото стъпало на стълбището намери метален клипборд с лепнати визитки на него. Името на фирмата на картичките съвпадаше с поръчката му.