Чак Хоган - Заразата

Взе пистолета на ченгето и го насочи към него. Сирените вече идваха.

Ченгето вдигна очи към Гюс, а след секунда главата му вече я нямаше. Гюс задържа пистолета нацелен в тялото му, докато се отдалечи от банкета на пътя. После захвърли оръжието и се сети за белезниците, но беше късно. Мигащите светлини се приближаваха. Обърна се и побягна от магистралата към новата нощ.

Кели още беше с дрехите си от училище — тъмен потник, меко плътно прилепващо горнище и дълга права пола. Зак беше горе в стаята си, трябваше уж да си пише домашното, а Мат си беше у дома, след като бе работил едва половин ден. Имаше да прави инвентаризация тази нощ.

Новината за Еф по телевизията беше ужасила Кели. А сега не можеше да се свърже с него по мобилния си телефон.

— Най-после го направи — подхвърли Мат. Не беше затъкнал още памучната си риза. — Най-после се издъни.

— Мат — промълви с лек укор Кели. Но… Еф беше ли се издънил наистина? И какво означаваше това за нея?

— Манията за величие, големият ловец на вируси — продължи Мат. — Той е като онези пожарникари, които сами палят пожари, за да станат герои. — Отпусна се тежко в креслото си. — Не бих се изненадал, ако прави всичко това заради теб.

— Заради мен ли?

— Вниманието и какво ли още не. „Виж ме колко съм важен.“

Тя поклати бързо глава все едно, че само й губеше времето с приказките си. Понякога се изумяваше колко много можеше да греши Мат в преценките си за хората.

Звънецът на входната врата иззвъня и Кели се спря сред стаята. Мат скочи от креслото си, но тя първа стигна до вратата.

Беше Еф. Зад него стоеше Нора Мартинес, а зад нея — някакъв стар мъж в дълго палто от туид.

— Какво правиш тук? — попита Кели и огледа бързо улицата.

Еф понечи да влезе.

— Дойдох да се видя със Зак. Да обясня.

— Той не знае.

Еф се огледа из антрето, без изобщо да обръща внимание на застаналия зад прага Мат.

— Горе е и си пише домашното на лаптопа, нали?

— Да.

— Ако има достъп до Интернет, значи знае.

Еф тръгна към стълбището, заизкачва по две стъпала наведнъж и остави Нора на входа с Кели. Нора притеснено си пое дъх.

— Съжалявам, че се натрапихме така…

Кели поклати леко глава и я погледна преценяващо. Знаеше, че става нещо между нея и Еф. За Нора къщата на Кели Гудуедър трябваше да е последното място, където би искала стъпи.

След това насочи вниманието си към стария мъж с дългия бастун с вълчата глава на дръжката.

— Добре. Какво става тук?

— Бившата госпожа Гудуедър, предполагам? — Сетракян подаде ръка с изисканата вежливост на старото поколение. — Ейбрахам Сетракян. За мен е удоволствие да се запознаем.

— За мен също — отвърна Кели изненадана и се озърна колебливо към Мат.

— Той трябваше да ви види. Да обясни — каза Нора.

— Тази малка визита не ни ли прави съучастници в нещо криминално? — попита Мат.

Кели трябваше с нещо да парира грубостта на приятеля си.

— Ще желаете ли нещо за пиене? — обърна се тя към Сетракян. — Чаша вода?

— Господи — въздъхна Мат, — тази вода може да ни струва по двайсет години и на двамата…

Еф седеше на ръба на леглото на Зак, а синът му го гледаше иззад отворения на бюрото си лаптоп.

— Замесих се в нещо, което всъщност не разбирам — заговори Еф. — Но исках да го чуеш от мен. Нищо от това не е вярно. Освен че ме преследват едни хора.

— Няма ли да дойдат да те потърсят тук? — попита Зак.

— Може би.

Притеснен и умислен, Зак наведе очи.

— Трябва да се отървеш от телефона си.

Еф се усмихна.

— Вече го направих. — Потупа заговорнически сина си по рамото. Видя до лаптопа на момчето видеокамерата, която му беше купил за Коледа. — Още ли работиш над онзи филм с приятелите си?

— Вече сме почти на етап редактиране.

Еф вдигна камерата. Беше достатъчно малка и лека, за да се побере в джоба му. — Би ли могъл да ми я заемеш замалко?

Зак кимна.

— Затъмнението ли е, татко? Превръща хората в зомбита?

Еф реагира с изненада, щом осъзна, че истината не звучи много по-правдоподобно от това. Помъчи се да я види от гледната точка на схватливия си и понякога силно интуитивен единайсетгодишен син. А това извлече нещо от дълбокия кладенец на чувствата. Стана и прегърна момчето си. Неловък миг, крехък и красив, между баща и син. Еф го усети с абсолютна яснота. Разроши косата на момчето и повече нямаше нищо за казване.

Кели и Мат си шепнеха в кухнята. Бяха оставили Нора и Сетракян в остъклената зимна градина в задната част на къщата. Сетракян стоеше с ръце в джобовете и съзерцаваше зачервеното небе на ранната вечер, третата от приземяването на прокълнатия самолет. Беше загърбил Нора.