Чак Хоган - Заразата

Ръцете му все още бяха закопчани зад гърба. Приближаваха се фарове, коли забавяха да огледат произшествието. Гюс се превъртя бързо, пъхна китките си под стъпалата и измъкна ръцете си отпред. Хвърли поглед към зейналата товарна врата на буса в очакване Феликс да скочи след него.

След това чу писък. Огледа се в паника наоколо за някакво оръжие и трябваше да се примири с очукан автомобилен тас. Вдигна го и пристъпи предпазливо към отворената врата на обърнатия бус.

Ето го Феликс. Пиеше кръвта на облещения от ужас арестант, все още прикован с белезници за решетката.

Гюс изруга, отвратен от гледката. Феликс се откъсна и без каквото и да било колебание изстреля жилото си към врата му. Гюс едва успя да вдигне навреме таса и да отклони удара, преди да се завърти настрани и да се скрие зад колата.

Феликс отново не го последва. Зачуден защо, Гюс се задържа там за миг, докато се съвземе, след което забеляза слънцето. Плуваше горе между два небостъргача през Хъдсън, кървавочервено и почти угаснало. Бързо потъваше на запад.

Феликс се криеше във фургона и чакаше слънцето да залезе. След три минути щеше да е на свобода.

Гюс се озърна трескаво. Видя счупено предно стъкло на пътя, но това нямаше да свърши работа. Изкатери се по шасито на колата върху страната, която сега беше отгоре. Надникна към вратата на шофьора и изрита шарнира на страничното огледало. Изпращя и той задърпа жиците да го изтръгне, когато ченгето вътре му изрева:

— Стой!

Гюс го погледна. Ченгето шофьор кървеше от врата, държеше се за горната дръжка на покрива и беше с изваден пистолет. Гюс откърти огледалото с едно здраво дръпване и скочи долу на пътя.

Слънцето изтичаше като жълтък от пробито яйце. Гюс се зае да прецени ъгъла, задържал огледалото над главата си, за да улови последните му лъчи. Видя проблясващото отражение по земята. Изглеждаше смътно, твърде слабо за каквото и да било. Затова разпука плоското стъкло с кокалчетата на пръстите си и го натроши, но го задържа в рамката на огледалото. Опита отново и този път отразените лъчи бяха малко по-ярки.

— Казах, стой!

Ченгето се измъкна от колата с все още насочен пистолет. Свободната му ръка притискаше шията му, където Феликс го беше ужилил, очите му кървяха от сблъсъка. Заобиколи и погледна в буса.

Феликс седеше присвит вътре, белезниците висяха от едната му ръка. Другата ръка я нямаше, откъсната при китката от белезниците и силата на удара. Липсата й като че ли не го притесняваше. Нито бялата кръв, изливаща се от оголеното пънче.

Феликс се усмихна и ченгето откри огън по него. Куршумите разкъсаха гърдите и краката на мексиканеца, захвърчаха плът и парчета счупена кост. Седем, осем изстрела и Феликс падна назад. Още два куршума се забиха в тялото му. Ченгето отпусна пистолета и тогава Феликс, все така усмихнат, се надигна на седалката си.

Все така жаден. Вечно жаден.

Тогава Гюс избута ченгето настрана и вдигна огледалото си. Последните остатъци на гаснещото оранжево слънце едва се показваха над сградата отвъд реката. Гюс за последен път извика името на Феликс все едно, че изричането му можеше да го изтръгне, по чудо да върне приятеля му…

Но Феликс вече не беше Феликс. Беше скапан, шибан вампир. Гюс си напомни това, докато насочваше огледалото под ъгъл така, че ярките оранжеви лъчи отразена слънчева светлина да се изстрелят в преобърнатия бус.

Мъртвите очи на Феликс се изпълниха с ужас, щом лъчите на слънцето го пронизаха. Прободоха го със силата на лазери, протриха дупки и подпалиха плътта му. Дълбоко от него се изтръгна животински вой като вик на човек, разпадащ се на атоми, докато лъчите разкъсваха тялото му.

Звукът се вряза в ума на Гюс, но той продължи да върти огледалото, докато единственото, което остана от Феликс, бе черна купчина димяща пепел.

Лъчите угаснаха и Гюс смъкна ръката си.

Погледна отвъд реката.

Нощ.

Гюс имаше чувството, че ще заплаче. Всички видове мъка и болка се бяха смесили в сърцето му… и болката му се превръщаше в гняв. Под буса, почти до краката му, се беше разляло гориво. Отиде до полицая, който все още стоеше зяпнал край пътя. Гюс порови из джобовете си и намери запалката „Зипо“. Отвори капачето, щракна я и пламъкът послушно изскочи.

— Lo siento, ’mano. 10

Докосна разлятото гориво и колата избухна в пламъци. Взривът ги отхвърли назад.

— Ужилен си, chingado … 11 — каза Гюс на полицая, който все още притискаше ръка върху раната на врата си. — Сега ще станеш един от тях.