Чак Хоган - Заразата

Еф бързо провери другите отсеци. Всички бяха празни.

— Трябва да са го преместили — предположи.

— Дамата му нямаше да е навън, ако знаеше, че го няма — отвърна Сетракян.

— Тогава…?

— Те са го взели.

Еф зяпна към празното легло.

— Те?

— Елате — подкани го Сетракян. — Тук е много опасно. Нямаме време.

— Момент.

Еф отиде до страничната масичка до леглото, забелязал слушалката на Джим, която висеше от чекмеджето. Намери телефона му и провери дали е зареден. Извади своя, защото ясно си даваше сметка, че вече служи като проследяващо устройство. ФБР можеха да засекат местоположението му с GPS.

Пусна телефона си в чекмеджето и го замени с този на Джим.

— Докторе. — Сетракян ставаше нетърпелив.

— Моля ви… наричайте ме Еф — отвърна той и пъхна телефона на Джим в джоба си. — Не се чувствам много като доктор тези дни.

Гюс Елизалде седеше отзад в транспортния бус на нюйоркската полиция. Ръцете му бяха закопчани с белезници за стоманената решетка зад него. По диагонал срещу него седеше Феликс. Главата му беше отпусната и се полюшваше от движението и той пребледняваше с всяка минута. Трябваше да са на магистралата Уестсайд, за да се движат толкова бързо в Манхатън. Другите двама арестанти седяха с тях, единият — срещу Гюс, другият — срещу Феликс. И двамата бяха заспали. Тъпаците могат да спят по всяко време.

Гюс помириса през затворения отсек без прозорци цигарен дим от кабината на буса. Беше почти на стъмване, когато ги натовариха. Държеше под око Феликс, отпуснат от металния прът, за който го бяха закопчали. Мислеше за казаното от стария собственик на заложната къща. И чакаше.

Не се наложи да чака дълго. Главата на Феликс заподскача, след това се извърна настрани. Изведнъж приятелят му се вкочани на седалката и се огледа наоколо. Погледна към Гюс и се втренчи в него, но нищо в очите на Феликс не му подсказа, че човекът, с когото цял живот бяха приятели, го е познал.

Тъмнина в очите му. Пустош.

В този момент натиснат клаксон събуди типа до Гюс. Мъжът се сепна и отвори очи.

— Мамка му — изръмжа типът и издрънча с белезниците зад себе си. — Къде по дяволите отиваме? — Гюс не отвърна. Типът гледаше във Феликс, който стоеше срещу него, но и Феликс го гледаше. Типът го срита в крака. — Казах, къде по дяволите отиваме, младши?

Феликс го изгледа за миг с празен, почти идиотски поглед. Устата му се отвори сякаш за да отговори… и жилото се изстреля навън и прониза гърлото на безпомощния мъж. Направо през цялата ширина на буса, а типът не можеше да направи нищо, освен да затропа с крака и да зарита. Гюс започна да прави същото, както беше заклещен там отзад с бившия Феликс, завика, заблъска и събуди арестанта срещу себе си. Всички ревяха, пищяха и тропаха, докато арестантът до Гюс се отпускаше, а жилото на Феликс се нажежи от прозрачно до кървавочервено.

Преградата между затворническия сектор и предната кабина се отвори. Глава с полицейска шапка се извърна от пътническата седалка.

— Млъкнете там, мамка му, че ще…

В този момент ченгето видя как Феликс изпива кръвта на другия арестант. Видя издуващия се израстък, изпънат през фургона, видя първото нечестиво хранене, а после — как Феликс се откъсна и жилото му се занавива назад в устата. Кръв шурна от врата на мъжа и оплиска Феликс отпред.

Полицаят от пътническата седалка изквича ужасен и извърна глава.

— Какво става? — ревна шофьорът, опитвайки се да погледне назад.

В отговор жилото на Феликс се изстреля през преградата и изплющя в гърлото му. От кабината прокънтя писък, а бусът залитна напред, останал без управление. Гюс сграбчи с пръсти решетката с белезниците тъкмо навреме, за да не му се счупят китките, а бусът зави рязко надясно и после наляво… преди да се обърне на една страна.

Колата застърга по платното, докато се удари в предпазната ограда, подскочи, завъртя се на място и спря. Гюс лежеше на една страна. Затворникът срещу него висеше на счупените си китки и скимтеше от болка и страх. Металната пръчка на Феликс се беше откъртила, а жилото му висеше надолу и се гърчеше като жив електрически кабел, от който капеше кръв.

Мъртвите му очи се вдигнаха и погледнаха Гюс.

Гюс усети, че прътът му е счупен и плъзна белезниците по дължината му, след това зарита в смачканата задна врата, докато я отвори. Изтъркаля се бързо навън, докато се озова отстрани на пътя. Ушите му бучаха все едно, че бомба се беше взривила.