Чак Хоган - Заразата

— Пит. — Главата на Еф кръжеше. Всичко звучеше твърде логично. Вирусът надвиваше и преобразуваше клетката, точно както вампирът надвиваше и превръщаше жертвата си.

Тези вампири представляваха въплътени вируси.

— Искам лично да проуча генетиката на това чудо, да разбера наистина какво го кара да за…

— Пит, чуй ме. Искаш да го унищожиш.

В тишината чу стърженето на чистачките на предното стъкло на колата на Пит.

— Какво?

— Запази си откритията, пак ще ти послужат, но унищожи онази проба моментално.

Ново ритмично скърцане на чистачките. Същински метрономи на колебанието на Пит.

— Да унищожа тази, над която работех, имаш предвид, нали? Защото знаеш, че винаги оставяме малко в банката, за всеки…

— Пит. Искам да се върнеш веднага в лабораторията и да унищожиш онази проба.

— Еф. — Еф чу мигача на Пит. Отбиваше от пътя, за да довърши разговора. — Знаеш колко сме внимателни с всеки потенциален патоген. Чисти сме и сме в пълна безопасност. И има много стриктен лабораторен протокол, който не мога да наруша само заради твоята…

— Направих ужасна грешка, че допуснах да излезе извън Ню Йорк. Още не знаех това, което знам сега.

— В каква точно неприятност си изпаднал, Еф?

— Унищожи го с хлор. Ако не помогне, с киселина. Изгори го ако трябва, все едно. Ще поема цялата отговорност…

— Не е до отговорността, Еф. Става въпрос за добрата стара наука. Сега трябва да бъдеш откровен с мен. Някой каза, че видял нещо за теб по новините.

Еф трябваше да приключва.

— Пит, направи каквото те моля… и обещавам, че ще ти обясня всичко, когато мога.

Затвори. Сетракян и Нора бяха чули края на разговора.

— Изпратил сте вируса другаде? — каза Сетракян.

— Той ще го унищожи. Пит ще избегне риска. Познавам го много добре. — Еф се озърна към подготвените за продажба телевизори, подредени до стената. „Нещо за теб по новините.“ — Някой от тези работи ли?

Намериха един. Скоро попаднаха на съобщението.

Показваха снимката на Еф от служебната карта на ЦКБ. След това — мъглив кадър от сблъсъка му с Редфърн и с двамата приличащи на тях, които изнасяха труп в чувал от болнично помещение. Гласеше, че д-р Ефраим Гудуедър се издирва „като лице, представляващо интерес“ във връзка с изчезването на труповете на пътниците от Полет 753.

Еф замръзна на мястото си. Помисли си за Кели и как гледа това. За Зак.

— Кучите му синове — изсъска той.

Сетракян изключи телевизора.

— Единствената добра новина дотук е, че те все още ви смятат за заплаха. Това означава, че все още имаме време. Надежда. Шанс.

— Говорите все едно, че имате някакъв план — каза Нора.

— Не план. Стратегия.

— Кажете ни — настоя Еф.

— Вампирите си имат свои закони. Варварски и древни. Например безусловната и неотменима заповед, според която вампир не може да премине през движеща се вода. Не и без човешка помощ.

Нора поклати глава.

— Защо не?

— Причината навярно се корени в сътворението им още в древността. Знанието за това е съществувало от незапомнени времена във всяка позната култура на планетата. Месопотамци, древни гърци, египтяни, евреи, римляните. Колкото и да съм стар, не съм чак толкова стар, за да го знам. Но забраната е в сила и до днес. Което ни дава известно предимство. Знаете ли какво представлява Ню Йорк?

Нора схвана веднага.

— Остров.

— Архипелаг. В момента сме обкръжени от всички страни с вода. Пътниците от полета в моргите на петте района ли бяха отведени?

— Не — отвърна Нора. — Само в четири от тях. Не и в Стейтън Айлънд.

— Четири значи. Куинс и Бруклин са отделени от континента съответно от Ийст Ривър и Лонг Айлънд Саунд. Бронкс е единственият район, свързан със Съединените щати.

— Да можехме само да блокираме мостовете — каза Еф. — Противопожарни изкопи северно от Бронкс, източно от Куинс и Насау…

— Пожелателно мислене засега — прекъсна го Сетракян. — Но, разбирате ли, не е нужно да ги унищожаваме всички един по един. Всички те са с един ум, действат като кошерно съзнание. Контролирани са от един разум. Който най-вероятно е изолиран някъде тук в Манхатън.

— Господаря — прошепна Еф.

— Този, който пристигна в самолетния трюм. Собственикът на изчезналия ковчег.

— Откъде знаете дали не е край летището? Щом не може сам да прехвърли Ийст Ривър…

Сетракян се усмихна мрачно.

— Убеден съм, че не е пътувал чак до Америка, само за да се скрие в Куинс. — Отвори задната врата към стълбището, водещо към подземната му оръжейна. — Това, което трябва да направим, е да го заловим.