Чак Хоган - Заразата

Елдрич Палмър включи стена от монитори, настроени на шест телевизионни новинарски канала. Най-долният от ляво го заинтригува най-много. Измести под няколко градуса ъгъл креслото си, изолира канала и усили звука.

Репортерът се намираше пред Седемнайсети полицейски участък на Източна Петдесет и първа улица и се опитваше да изтръгне коментар от старши полицейски служител по повод лавината от съобщения за изчезнали лица в района на Ню Йорк в последните няколко дни. Камерата показа опашката от хора пред участъка, твърде много, за да може да ги пуснат вътре, които попълваха формуляри направо на тротоара. Репортерът отбеляза, че постъпват съобщения и за други необяснени инциденти — нахлувания по къщите с взлом без да е откраднато нищо и без да има никой у дома. Най-странното от всичко бе провалът на модерната технология в усилията да се издирят изчезналите лица. Мобилните телефони, почти всички — снабдени с технологията за проследяване GPS, явно бяха изчезнали със собствениците си. Това навеждаше някои на предположението, че хората може би по своя воля изоставят семейства и работа. Отбелязваха също, че кривата на изчезванията изглежда съвпада със скорошното затъмнение, което предполагаше връзка между двете събития. След това някакъв психолог коментира потенциалната възможност за масова истерия от ниска степен. Такова поведение било възможно да възникне след определени плашещи небесни събития. Репортажът приключи със секунди ефирно време, което репортерът предостави на разплакана жена, която държеше снимка на изчезнала майка на две деца.

После програмата продължи с реклама на „надвиващ стареенето“ крем, предназначен „да ви помогне да живеете по-дълго и по-добре“.

След това болният по рождение магнат изключи звука, тъй че освен тихото бръмчене на диализната машина, единственият шум, който остана, бе тананикането зад алчната му усмивка.

На друг екран показваха графика на срива на финансовите пазари, докато доларът продължаваше да пада. Самият Палмър движеше пазарите, като изтегляше твърдо ценните си книжа и влагаше активите си в метали: кюлчета злато, сребро, паладий и платина.

Коментаторът по-натам изказа предположението, че отскорошната рецесия предлагала възможност за фючърсни сделки. Палмър категорично не беше съгласен с него. Той съкращаваше всякакво бъдеще. Освен своето.

Г-н Фицуилям прехвърли телефонно повикване на телефона на креслото му. Оказа се отзивчив сътрудник на Федералното бюро за разследване. Обаждаше се, за да го уведоми, че епидемиологът от проект „Канарче“, д-р Ефраим Гудуедър, е избягал.

— Избягал? Как е възможно това?

— Имаше един възрастен господин с него, който явно се оказа по-пъргав, отколкото изглеждаше. Носеше дълга сребърна сабя.

Палмър замълча, за да вдиша дълбоко. После бавно се усмихна.

Срещу него се съюзяваха сили. Толкова по-добре. Нека да се съберат. Щеше по-лесно да ги разчисти всички наведнъж.

— Сър? — каза обадилият се.

— О. Нищо — отвърна Палмър. — Просто си помислих за един стар приятел.

Еф и Нора стояха със Сетракян зад заключената врата на заложната му къща. Двамата епидемиолози все още бяха потресени.

— Казах им името ви — промълви Еф, загледан през прозореца.

— Сградата е на името на покойната ми жена. Засега би трябвало да сме в безопасност.

Сетракян бързаше да слязат в подземната му оръжейна, но двамата лекари все още бяха уплашени.

— Те идват след нас — каза Еф.

— Разчистват пътя на заразата — отвърна Сетракян. — Напастта ще плъзне по-бързо сред спокойно общество, отколкото при вдигнато в тревога.

— Кои са те? — запита Нора.

— Същите, които имаха нужното влияние, за да се натовари ковчег на трансатлантически полет в тези терористични времена — отвърна Сетракян.

— Скалъпват ни обвинение — заговори Еф, докато крачеше нервно из стаята. — Пращат двама да откраднат останките на Редфърн… двама, които приличат на нас?

— Както казахте, вие сте главната власт, упълномощена да вдигне обща тревога за епидемичен контрол. Бъдете благодарни, че само се опитаха да ви дискредитират.

— Ако ЦКБ не стои зад нас, ние нямаме никаква власт.

— Трябва да продължим сами. В същността си и това е контролиране на заболяването.

Нора го погледна.

— Искате да кажете… Да продължим с убийствата?