Чак Хоган - Заразата

Но Господаря я беше видял. Господаря виждаше всичко. Дори — особено — докато се хранеше. Нощното му зрение бе необикновено и почти телескопично. Помагаше му да вижда в различни оттенъци на сивото и засичаше източниците на топлина в сияещо призрачно бяло.

Привършил, макар и не заситен — никога заситен — той остави плячката си да се смъкне отпусната под тялото му. Огромните му длани пуснаха превърнатия човек на чакъления под. Тунелите наоколо му шепнеха с ветрове, от които черното му наметало пърхаше. Влакове пищяха в далечината, желязо трещеше в стомана като писъка на света, внезапно осъзнал идването му.

На третата сутрин след кацането на Полет 753, Еф заведе Сетракян в щаба на проект „Канарче“ към ЦКБ, който се помещаваше в западния край на Челси, едно каре източно от Хъдсън. Преди проектът да стартира, тристайният офис служеше за местна база на „Програма за медицински контрол на работници и доброволци“ към ЦКБ, която проучваше връзките между усилията за възстановяване на щетите от Единадесети септември и трайните респираторни заболявания.

Духът на Еф се повиши, щом спряха на Единадесето авеню. Пред входа бяха паркирали две полицейски коли и два седана без номера и табели „Правителствена“ на предното стъкло. Директор Барнс най-после се беше задействал. Щяха да получат нужната помощ. Нямаше начин двамата с Нора и Сетракян да се справят сами с тази напаст.

Входната врата на офиса на третия етаж зееше широко отворена, когато се озоваха там. Барнс говореше с някакъв мъж в ежедневно облекло, който се представи като специален агент на ФБР.

— Еверет — каза Еф облекчен, че вижда началника си лично ангажиран. — Тъкмо навреме. Точно човека, когото исках да видя.

Отиде до малкия хладилник до вратата. Колбите вътре издрънчаха, щом бръкна за бутилка чисто мляко, отвинти я и я изгълта бързо. Имаше нужда от калций, точно както някога се нуждаеше от силен алкохол. Просто подменяме зависимостите си, осъзна той. Например едва преди седмица бе изцяло зависим от научните и природните закони. Сега мислеше за сребърни саби и ултравиолетова светлина.

Отлепи полупразната бутилка от устните си осъзнал, че току-що бе утолил жаждата си с продукт на друг бозайник.

— Кой е този? — попита директор Барнс.

Еф изтри полепналото мляко от устата си.

— Професор Ейбрахам Сетракян. — Сетракян държеше бомбето си и алабастровата му коса блестеше под лампите на ниския таван. — Толкова много неща се случиха, Еверет. — Еф отпи още мляко, за да потуши огъня в стомаха си. — Не знам дори откъде да започна.

— Защо не започнем с телата, изчезнали от градските морги? — предложи Барнс.

Еф остави бутилката. Един от полицаите се бе доближил до вратата зад него. Втори човек на ФБР беше взел лаптопа на Еф и чукаше по клавиатурата.

— Ей, ей, моля ви…

— Ефраим. Какво знаеш за липсващите трупове? — настоя Барнс.

Еф се опита за миг да разгадае изражението на шефа на ЦКБ. Озърна се през рамо към Сетракян, но старият мъж не му подсказа нищо. Стоеше кротко, стиснал шапката в чворестите си ръце.

Еф се обърна отново към шефа си.

— Върнаха се у дома.

— У дома? — Барнс кривна леко глава, сякаш искаше да чуе по-добре. — На онзи свят?

— При семействата си, Еверет.

Барнс погледна агента на ФБР, който не откъсваше очи от Еф.

— Те са мъртви.

— Не са мъртви, Барнс. Не и както го разбираме поне.

— Има само един начин да си мъртъв, Ефраим.

Еф поклати глава.

— Вече не.

— Ефраим. — Барнс пристъпи към него съчувствено. — Знам, че напоследък беше подложен на огромен стрес. Знам, че имаш семейни проблеми…

— Чакай малко — прекъсна го Еф. — Не мисля, че разбирам какво по дяволите става тук.

— Тук става това, че искаме да поговорим за вашия пациент, докторе — заговори агентът на ФБР. — Един от пилотите на „Реджис еър“, Полет 753, капитан Дойл Редфърн. Имаме няколко въпроса около „грижите“ ви за него.

Еф прикри ледената тръпка, която го поби.

— Представете съдебна заповед и ще отговоря на въпросите ви.

— Може би ще пожелаете да ни обясните това.

Агентът разтвори портативен видеоплеър на ръба на бюрото и го включи. Показваше гледка от охранителна камера в болнично помещение. Редфърн се виждаше отзад. Залиташе с отворен откъм гърба халат. Изглеждаше по-скоро ранен и объркан, отколкото хищен и яростен. Ъгълът на камерата не показа излизащото от устата му жило.