Чак Хоган - Заразата

— Положението е много по-сериозно. Това е втората нощ и втората вълна на заразата тече в момента.

Патриша прокара енергично длан през косата си, сякаш можеше с този жест да отърси всички часове на поредния изгубен ден. Усети се, че всъщност очаква Марк да се прибере у дома, за да може донякъде със задоволство да му хвърли децата и да му каже „На!“ Искаше и да му сподели единственото интересно нещо от изминалия ден. Скрита зад пердетата на прозорците на трапезарията, Патриша беше видяла как бавачката на семейство Лус бяга от къщата на господарката си само пет минути, след като бе влязла. От децата нямаше и следа, а чернокожата жена търчеше, като че я гонят.

Ооо, тези Лус! Как някои съседи могат да влязат под кожата ти. Всеки път, щом се сетеше как кльощавата Джоуни небрежно подхвърля за своята „винарска изба в европейски стил, застлана с чиста пръст“, Патриша автоматично показваше среден пръст на къщата им. Умираше да разбере какво знае Марк за Роджър Лус, стига тоя още да беше в чужбина. Искаше да сравнят бележките си. Единствените моменти, в които двамата с мъжа й бяха като че ли на една вълна, беше когато разнищваха приятели, семейства и съседи. Може би защото предъвкването на чужди брачни проблеми и семейни неблагополучия правеше техните по-малко неприятни.

Скандалът винаги вървеше по-добре с чаша пино и тя довърши втората си с щедра глътка. Погледна кухненския часовник с искреното намерение да се поразтъпче навън. Даваше си сметка, че Марк се изнервя всеки път, щом се прибереше вкъщи и установеше, че тя го води с две питиета. Майната му. Нали си прекарваше деня, сврян в уютния си офис в града? После обядваше, мотаеше се през почивката, а след това бъбреше с хората в късния влак на път за вкъщи. Докато тя самата бе заклещена тук с бебето, с Маркъс, с бавачката, с градинаря…

Наля си нова чаша, зачудена кога ли Маркъс, ревнивото й демонче, щеше да влезе и да събуди малката си сестричка. Преди да си тръгне, бавачката беше сложила Джаклин да спи и бебето още не беше се пробудило. Патриша отново погледна часовника, забелязала необичайно проточилата се тишина в къщата. Спим като шампиони, виж ти. Подкрепена с още една глътка пино и загрижена за малкия си четиригодишен терорист, хвърли задръстеното с реклами списание „Cookie“ и се заизкачва по стъпалата.

Първо погледна в стаята на Маркъс. Намери го легнал по очи на постелката „Ню Йорк Рейнджърс“ до леглото си, с падналата на пода гейм конзола от протегнатата му ръка. Изцеден. Разбира се, скъпо щяха да платят за тази негова късна дрямка, когато вихрещият се дервиш нямаше да може да се укроти за лягане, но тогава щеше да е ред на Марк да се оправя.

Тръгна по коридора. Запъти се към затворената врата, от чиято брава върху дантелена лента висеше копринена възглавничка с форма на сърце. Отгоре й беше избродиран надпис „ШШШТ! — СПЯЩО АНГЕЛЧЕ“. Няколкото бучки черна пръст по пътеката я озадачиха и тя се намръщи. „Малко демонче“ помисли си. Внимателно открехна затоплената полутъмна детска и се стъписа, като видя, че някой седи и се поклаща леко в люлеещия се стол до бебешкото креватче. Жена. Държеше малък вързоп в прегръдката си.

Непознатата люлееше бебето й. Джаклин. Но в тихата топлина на стаята, под приглушеното осветление и с дебелата мека пътека под краката й все още всичко изглеждаше наред.

— Ти какво…? — Когато Патриша плахо пристъпи навътре, нещо в позата на жената я подсети. — Джоан? Джоан… ти ли си това? — Пристъпи още крачка навътре. — Какви ги…? През гаража ли влезе?

Джоан — тя беше — спря да се полюшва и стана от стола. На розовата светлина от лампата зад гърба й Патриша едва забеляза странното изражение на лицето й и неестествено изкривената й уста. Миришеше на мръсно и Патриша моментално си спомни за сестра си и за онзи ужасен, ужасен Ден на благодарността миналата година. Дали и Джоан не бе прихванала същото психично разстройство?

И защо беше тук сега с бебето й Джаклин на ръце?

Джоан протегна ръце, за да й върне дъщеричката. Патриша я притисна до гърдите си и след миг разбра, че нещо не беше наред. Спокойствието на детето й отиваше далеч отвъд обичайната отпуснатост на бебешкия сън.

С разтреперани пръсти Патриша отметна одеялото, покрило лицето на Джаки.

Устничките като розова пъпка бяха разтворени. Очичките й бяха тъмни, неподвижни и втренчени. Одеялото около шията й беше мокро. Пръстите на Патриша се обагриха с кръв.