Чак Хоган - Заразата

Отиде до дългия си бастун, подпрян на стената срещу вратата. След това изключи горещата лампа и мазето потъна в непрогледен мрак.

Еф застана до отворената врата и опря гръб в стената. До него стоеше Нора. Двама души, треперещи в избата на чужда къща. Стъпките се приближаваха, леки и тихи по земята.

Затихнаха горе на стълбището. Лунната светлина хвърли смътна сянка и на пода на мазето се очертаха глава и рамене.

После стъпките продължиха надолу.

Спряха на най-долното стъпало точно пред вратата. Еф стоеше на по-малко от три метра разстояние, притиснал брадвата до гърдите си. Стъписа се, щом различи силуета на момичето. Малка и дребничка, а русата коса падаше по раменете на скромна, дълга до прасците нощница. Босонога, с вяло увиснали напред ръце и странно вцепенена. Гърдите й се вдигаха и отпускаха, но на лунната светлина никакъв дъх не излизаше от устата й.

По-късно щеше да научи повече. Че сетивата й за слух и обоняние са се усилили многократно. Че можеше да чува кръвта, пулсираща през неговото, на Нора и на професора тела и че може да подуши въглеродния двуокис от дъха им. Щеше да научи, че зрението е най-слабото от сетивата й. Вече беше в стадия, когато губеше усета си за цветове, но термалното й зрение — способността да „разчита“ топлинни сигнали като монохромни аури — все още не бе съзряло напълно.

Тя направи няколко стъпки напред, излезе от правоъгълника бледа лунна светлина и потъна в пълния мрак на мазето. Беше влязъл призрак. Еф трябваше да затвори вратата, но самото присъствие на момичето го бе смразило.

Обърна се натам, където стоеше Сетракян и пристъпи безшумно. Старецът включи лампата си. Момичето се загледа в нея безизразно. После той закрачи към нея. Тя усети топлината й и се обърна към вратата на мазето, за да побегне.

Еф я затръшна. Тежката врата издрънча силно и цялата основа се разтресе. За миг Еф си представи, че къщата рухва върху тях.

Тогава малкото момиче, Ема Джилбъртън, ги забеляза. Едната й страна бе обляна в пурпурна светлина и Еф видя искрящите тъмносини резки на устните й и по малката й хубава брадичка. Изглеждаше странно, като сомнамбул, покрит с флуоресцентна боя.

Сети се, че под ултравиолетовата светлина кръвта искри в тъмносиньо. Сетракян задържа яркосветещата лампа пред себе си, за да изтласка вампирясалото момиче назад. Реакцията й бе животинска и объркана. Тя заотстъпва, присвита като пред горяща факла. Сетракян настъпваше жестоко, притискаше я назад към стената. Дълбоко от гърлото й изригна нисък гърлен стон на отчаяние.

— Докторе! — извика Сетракян. — Докторе, елате. Веднага!

Еф пристъпи към момичето, взе лампата от ръката на Сетракян и му подаде брадвата, като през цялото време държеше лъча, насочен към вампира.

Сетракян се отдръпна назад. Хвърли брадвата настрани и тя издрънча по твърдия под. Хвана високия си бастун с облечените си с вълнени ръкавици ръце и го стисна под дръжката с вълчата глава. С едно силно извиване на китката отдели върха от останалото.

От дървената ножница Сетракян измъкна острие на сабя, изковано от чисто сребро.

— По-бързо — припираше Еф, без да откъсва очи от гърчещото се до стената момиче, притиснато от убийствените лъчи.

Момичето видя оръжието на стареца, което блестеше сякаш нажежено до бяло и на лицето му се изписа нещо като страх. После страхът преля в ярост.

— По-бързо! — повтори Еф в желанието си най-после това да приключи. Момичето изсъска и той видя тъмната сянка, стаена под кожата й — демон, заръмжал да се изтръгне на свобода.

Нора гледаше към бащата, който все още лежеше на пода. Тялото му започваше да мърда, а очите му се отваряха.

— Професоре? — прошепна тя.

Но старецът бе приковал поглед в момичето.

Нора видя как Гари Джилбъртън се надигна. След това се изправи на босите си крака — мъртвец в пижама с широко отворени очи.

— Професоре? — повтори Нора и включи лампата си.

Лампата изпука. Тя я разтърси и я плесна по дъното, където бяха батериите. Червената светлина проблесна и угасна отново… и после пак.

— Професоре! — изрева тя.

Примигващата светлина най-сетне привлече вниманието на Сетракян. Обърна се рязко към превъплъщенеца, който изглеждаше объркан и се олюляваше на краката си. По-скоро ловко, отколкото бързо, Сетракян на два пъти прободе Джилбъртън в стомаха и в гърдите. Раните обагриха горницата на пижамата му в бяло.

Изправен сам срещу момичето, Еф гледаше как демонът в нея се надига. Без да знае за случващото се зад него, извика: