Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

В пазарската чанта носела два чифта гащи, мръсната синя блузка, тетрадка със собственоръчно преписани стихове и тесте снимки на известни актьори. Непреклонна, съобразителна и наистина неправдоподобно наивна, тя мечтаела да стане актриса.

По всичко личало, че я чака пътят на професионална проститутка, но не станало така.

През двете години, прекарани в Москва, тя постигнала големи успехи: имала временно жителство, временно жилище в килер в училището, където станала чистачка, и в който килер от време на време прескачал кварталният Малинин, възрастен червендалест благодетел, който именно я уредил с всички тези временни дарове на съдбата. Посещенията на Малинин били кратки, необременителни за Яся и не твърде привлекателни за самия Малинин, но той бил вдъхновен рушветчия и изнудвач, а тъй като от Яся абсолютно нищо не можело да се вземе, се задоволявал с каквото му се предлага.

В същия килер на физкултурния тюфлек, който успешно й служеше за легло, Яся разказа на Таня историята си. Таня взе всичко присърце и изпита много силно смесено чувство на жал, завист и срам за безобразното си благополучие. А Яся, след като подробно, точно и сухо разказа за себе си всичко, което помнеше, неочаквано видя отстрани всичко изживяно и го намрази така дълбоко и окончателно, че на никого никога повече не разказа истината за себе си. Тя си измисли ново минало с аристократична баба, имение в Полша и френски роднини, които един ден щяха да изскочат в живота й като дявол чета с пружинки…

Освен Ясиното стайче-килер в училището имаше още едно обитаемо помещение, в което живееше учителката по руски език и литература Таисия Сергеевна, вдовица от войната. Тя се отнасяше крайно неодобрително към посещенията на Малинин, но това не й пречеше да възлага на Яся грижи за малолетните й деца и всякакво миене и чистене. За съседските услуги й се позволяваше да ползва библиотеката на учителката и да не влиза в часовете по руски. Таисия Сергеевна предпочиташе по същото време тя да гледа децата й.

Щом си изкараше работните часове, Яся си лягаше на тюфлека, вмирисан на потна кожа, и учеше наизуст басни на Крилов, без каквито никога не е било възможно влизане в театрално учебно заведение. Или четеше гласно Шекспир от първия до последния том и разиграваше с трагичен шепот всички женски роли — от Миранда, дъщерята на Просперо, до Марина, дъщерята на Перикъл.

Учителите във вечерното училище, изтощени още от сутринта с обучението на дневните събратя на вечерните си ученици, не ги тормозеха с много уроци. Освен това половината клас бяха обитатели на близкото милиционерско общежитие, уморените мъже кротко дремеха в полутъмната класна стая, изкарваха необходимите си тройки и успешно се насочваха към по-нататъшно образование — кой в правото, кой в партийна школа… Яся беше единствената от класа, за която чинът беше по мярка, останалите се заклещваха в тези дървени станове, измислени за мъчение за малолетните…

Едрата Таня се движеше шумно, с невъзпитаната свобода на жребче. За да седне на чина, тя така го разбутваше, че леката глава на съседката й чак подскачаше. Самата Яся се надигаше от чина безшумно, с въртеливо и нежно движение на бедрата. Тя се запътваше към дъската по тесния проход, долната част на тялото й сякаш леко изоставаше от горната и кракът й, който в момента беше отзад, леко се провлачваше, замираше на пръсти, а коленете й работеха така, сякаш движеха тежка вечерна рокля, а не мизерна поличка. И огъването в кръста беше някак особено, и всяка част от тялото й правеше свои отделни движения, и всички те — и лекото разлюляване на гърдите, и полюшването на бедрата, и особеното поклащане в глезените, — всичко това, заедно взето, не беше изработен маниер на кокетка, а женска музика на тялото, изискваща внимание и възхищение. Трийсетгодишният възрастен милиционер Чурилин с едро лице с черни барутни точки поклащаше глава подире й и смотолевяше:

— Глей ти… ммм… — И не беше ясно какво изразява мученето му — отвращение или възторг. Впрочем Яся се държеше така независимо, че милиционерите не си позволяваха нищо повече от мученето на Чурилин.

На връщане вкъщи през тъмния парк Таня се опитваше да имитира походката й, да изсвири музиката й е колене, бедра, рамене: опъваше шия, провлачваше крак, кършеше бедра. Струваше й се, че високият ръст й пречи да е омайна като Яся, и тя се сгърбваше. „Като елф е“ — казваше си Таня и уморена от двигателно-балетните упражнения, се понасяше към къщи, размятала пергели, размахала ръце, тръскаше глава и отмяташе коса, напоена е вечерна мъгла, а Роберт Викторович, който често излизаше да я пресрещне в парка във вечерния час, отдалече разпознаеше и походката, и целия й характер, белязал несъразмерните й движения, и се усмихваше на силата и нелепостта на дъщеря си, която стърчеше вече половин глава над него.