Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Бяха години, когато завършваше прехвърлянето на частните железници към държавата, и Александър Николаевич Корн осъществяваше този дългогодишен проект от държавна важност. Случи се Елизавета Ивановна да му стане подчинена, на най-скромната длъжност — статистик. Съставените от нея документи стигаха по служебната стълбица до неговото бюро и само след половин година той започна да възлага най-сложните въпроси, свързани с експлоатационните разходи за верста превози, изключително на Елизавета Ивановна. Никой освен нея не можеше да се оправя в пудоверстите 2 2 Пуд — стара руска мярка за тегло (16,38 кг); верста — стара руска мярка за дължина (около 1,06 км). — Б.пр. и рублите.

Старият Мукосеев не беше се излъгал в дъщеря си — нейните делови качества наистина се оказаха превъзходни. Александър Николаевич, солиден четирийсет и пет годишен вдовец, с все по-нарастваща симпатия и уважение наблюдаваше своята доброжелателна и симпатична колежка и на третата година от запознанството им й направи предложение. На това трябва да се постави възклицателен знак. Нито една от хубавичките й сестри не би могла и да мечтае за такъв брак. След като се омъжи за Александър Николаевич, тя напълно заряза разните философии от младостта си, завърши Педагогическия институт и започна успешно да се занимава с педагогика. През тези години не че се разочарова от идеалите на младостта си, но те започнаха да изглеждат не съвсем прилични и от предишните времена й останаха не висшите принципи, а битовите правила: да се трудиш, като вършиш работата си добросъвестно и безкористно, да не си позволяваш лоши постъпки, като определяш доброто и злото изключително според указанията на собствената си съвест, и да бъдеш справедлива към околните. За нея последното означаваше, че в постъпките си трябва не само да се ръководи от своите собствени интереси, а и да взема под внимание интересите на другите хора. Всичко това щеше да бъде непоносимо скучно, ако не съдържаше живеца на нейната искреност и естественост. Дъщерите на Александър Николаевич я обикнаха, отношенията им бяха непресторено добри. Те обожаваха природената си сестричка Верочка.

Александър Николаевич почина скоропостижно през лятото на седемнайсета година и на женските везни на радостите и горестите стрелката на Елизавета Ивановна навеки застина на най-високата точка — онези щастливи брачни години останаха с нея завинаги. Дълго време тя приемаше несгодите, бедите и лишенията, които й се стовариха след смъртта на мъжа й, като следствие от неговата липса. Дори избухналата малко след смъртта на Александър Николаевич революция за нея беше едно от неприятните последствия от тази смърт. Вероятно неслучайно той постоянно я бе подкачал за нейното простодушие и природна невинност. През целия си дълъг живот тя не загуби тези си качества.

Като човек с недоразвито чувство за хумор, който обаче се досеща за този си дефект, тя често използваше няколко постоянни шеги и закачки. Малкият Шурик току чуваше кокетната й декларация:

— Аз съм езичница. Преподавам езици.

Беше безподобен преподавател, с някаква особена методика, необикновено привлекателна за децата и изключително ефективна за възрастните. Предпочиташе да преподава на деца, макар че цял живот бе преподавала в институт и бе писала сухи и доста безинтересни учебници.

Обикновено за вкъщи съставяше групи по две-три деца, често на различна възраст, защото си спомняше колко чудесно се бе чувствала, когато сестрите учеха заедно. Именно така беше някога в дома на родителите й — от икономия наемаха един учител за всички.

Първия си урок с малки деца започваше с научаването на думичките „пикая“, „акам“ и „повръщам“ на френски, тоест онези думички, които в добрите семейства не е прието да се знаят. Още от първия ден френският език се превръщаше в подобие на таен език на посветени. Особено обединяваше учениците френският коледен спектакъл, който Елизавета Ивановна подготвяше с тях през цялата година. Като жанр този спектакъл беше по-скоро не домашен, а нелегален: властта в Русия, която вечно тормози поданиците си, през онези срединни следвоенни години изкореняваше християнството също тъй решително, както в предишните и следващите го насаждаше. Със своите коледни спектакли Елизавета Ивановна проявяваше вродената си независимост и почитта си към културните традиции.

В този спектакъл Шурик беше изиграл всички роли поред. Първата, на детето Христос, обикновено представяно чрез увита в старо кафяво одеяло кукла, му се падна на тримесечна възраст. В последния спектакъл, изигран половин година преди смъртта на баба му, представи стария Йосиф и за възторг на влъхви, пастири и магаренца си правеше майтапи с ролята.